Драгоманското блато бе представено на Венецианското биенале за изкуство чрез видео творбата “Блатна песен“ на художничката Мария Налбантова. Произведението е част от Българския павилион и поставя във фокус грижата за природата като дългосрочен, колективен и политически процес.
“Блатна песен“ е един от четирите филма, включени в павилиона, и разглежда Драгоманското блато като пространство, в което се преплитат екологични и социални гледни точки. Филмът показва територия, белязана от човешка намеса – пресушаване и пожари – но и от целенасочени усилия за възстановяване на местообитания и видове.
“Драгоманското блато е място на противоречия – между гниене и цъфтеж, изчезване и завръщане. То е огледало на сложна екосистема, в която се отразяват природни и социално-политически процеси, както и дългосрочни усилия за грижа и възстановяване. В тази нестабилна и гранична територия на вода и земя, но и граница на ЕС, съществуват множество преплитащи се микроистории“, разказва Мария Налбантова.
Заснет на самото блато, 9-минутният филм проследява изпълнението на специално създадена “блатна песен“ от женска певческа група “Чепънка“ към Народно читалище “Драгоман 1925“.
Текстът на песента е написан от Мария Налбантова и се основава на разкази на местни жители и разговори с експерти от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF България, работещи по възстановяването на влажната зона. Така индивидуалните гласове се сливат в колективен разказ за хората, птиците, растенията и водните цикли на блатото.
Творбата е резултат от научно-творческа резиденция в рамките на европейския проект WaterLANDS, финансиран по програма “Хоризонт 2020“ (www.waterlands.eu). Проектът цели възстановяването на шест силно деградирали влажни зони в Европа, сред които и Драгоманското блато, като работи с местни общности, експерти, институции и артисти. В този контекст изкуството се използва като средство за диалог, ангажиране и осмисляне на процесите по възстановяване на природата.
Възстановяването на екосистеми е ключов елемент от съвременните европейски политики, залегнали в Регламента на ЕС за възстановяването на природата. Той очертава дългосрочна рамка за екологично възстановяване, която предполага устойчиви грижи, координация между различни участници и последователна политическа ангажираност. Проектът WaterLANDS демонстрира как тези процеси могат да бъдат подкрепени и от художествени практики, които правят темата по-достъпна и ангажираща за широка публика.
Българският павилион на Венецианското биенале (www.bulgarianpavilionvenice.art) тази година е обединен от концепцията “Федерация на минорните практики“ с куратор Мартина Йорданова и представя видео творби на Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Павилионът кани посетителите да разсъждават върху съвременните обществени процеси през теми като грижа, внимание и колективна отговорност.
Официалното откриване на Българския павилион бе на 7 май, а Венецианското биенале за изкуство е отворено за публика от 9 май до 22 ноември 2026 г.
Коя е авторката Мария Налбантова
Мария Налбантова е родена през 1990 г. в София. Тя е визуална артистка, работеща с инсталации от смесени медии: скулптура, DIY биоматериали, намерени обекти, видео и рисунка. Нейната практика се ангажира в дългосрочен диалог с конкретни места и техните исторически, социално-политически и екологични трансформации. Налбантова изследва човешки и повече-от-човешки взаимоотношения, преплитайки интердисциплинарни и теренни проучвания, устни истории, архиви и въображение. Творчеството ѝ се фокусира върху темите за съжителството, грижата и отговорността, проследявайки съществуването на различни форми на живот в нестабилни среди и преосмисляйки ролята на грижата в споделените екосистеми.
Нейната работа е представяна в S
ilk Road: Artists' Rendezvous в Китай (2025, 2023), биеналето Art Encounters в Тимишоара (2023), Manifesta 14 в Прищина (2022) и на панаира viennacontemporary. Налбантова е носителка на наградата за съвременно изкуство БАЗА (2020) и е била резидентка в Residency Unlimited в Ню Йорк (2022). Творбите ѝ са част от колекциите на Европейския парламент, Китайската международна културна асоциация и Софийската градска художествена галерия.
Източник: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ
