--900.jpg)
Мицкоски определи включването на българите в конституцията като авантюра, в която не би се впуснал без ясна перспектива.
Пред нас са задълженията, които предишното правителство пое, конституционните изменения, френското предложение, протоколите и други подобни.Това каза премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски преди визитата на председателя на Европейския съвет Антонио Коща в Скопие. Думите на Мицкоски дойдоха по повод бъдещата евроинтеграция на Северна Македония, предаде БГНЕС.
Мицкоски определи включването на българите в конституцията като авантюра, в която не би се впуснал без ясна перспектива.
Искането за конституционни промени произтича от европейският консенсус, постигнат през 2022 г. Тогавашното правителство на Северна Македония се съгласи да изпълни промените като условие за стартиране на преговорите за ЕС.
“Многократно досега сме заявявали позицията си и тя остава непроменена. Ако оставим настрана изявленията и конструкциите на опозицията, говорим за реална политика и политика, която наистина се практикува. Като министър-председател не възнамерявам да подкрепям авантюра, без да знам, че тя има определен край. Показваме, че сме конкурентоспособни, че имаме капацитета, знанията и волята бързо да завършим този процес. Но без ясна перспектива и определен резултат не можем да влезем в такава авантюра. В продължение на три десетилетия и половина гражданите на тази страна са били свидетели на политически авантюри и маневри, а днес на практика сме на същото място, където бяхме преди 25 години, когато започнахме този процес. Затова не е честно и несериозно да очакваме, че ще дойде някой високопоставен европейски политик и ние веднага ще променим позицията си. Това няма да се случи“. Каза Мицкоски, отговаряйки на журналистически въпрос за очакванията от посещението на Коща.
Министър-председателят се обърна и към забележките на опозицията и подчерта, че без ВМРО-ДПМНЕ този процес не може да успее.
“За съжаление, в опозицията има политически актьори, които налагат тази тема всеки ден, мислейки си, че ще спечелят политически точки и ще поляризират обществото. По този начин обаче те само отслабват позициите на държавата. Ако бях на мястото на българското правителство и виждах, че в Македония има хора, които подкопават позициите на държавата, нямаше да имам мотив да търся решение. Ето защо е важно всички да бъдем отговорни. Трето, пред нас са задълженията, които предишното правителство пое, конституционните изменения, френското предложение, протоколите и други подобни. Но трябва да видим и какво има пред себе си българското правителство. Това са 14 решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург“, каза премиерът.
Той добави, че този процес трябва да се основава на доверие, а то се изгражда чрез двупосочна комуникация.
“Ако улицата е еднопосочна, не може да има доверие. За да изградим доверие, трябва да видим конкретни стъпки от другата страна“, заяви Мицкоски.
Той подчерта, че ако всички европейски политици са единодушни, че няма да има нови условия, тогава най-малкото, което държавата може да получи, са нови заключения, в които това ще бъде ясно посочено и по този начин ще се потвърдят подкрепата и доверието.
“Моето мнение е, че първо трябва да започнем да изграждаме доверие и да говорим. В момента не говорим достатъчно. Ако трябва да говорим с Европейския съюз, ние сме готови. Разговорите са това, което ни обединява, а не това, което ни разделя. Трябва да се посветим и на изпълнението на програмата за реформи, където сме сред най-успешните страни в региона на Западните Балкани. Това са теми, за които бих говорил, защото става въпрос за конкретни резултати, които могат да бъдат постигнати бързо“, каза Мицкоски.
Премиерът подчерта, че тогава, ако се създаде пространство за доверие, можем да преминем към следващата фаза.
“Нашата позиция е ясна, кажете ни един ден предварително къде трябва да дойдем и с кого трябва да разговаряме и ние ще бъдем там. Проблемът е, че не знаем с кого да разговаряме. От една страна, официална София казва, че това е въпрос между Македония и Европейския съюз, затова отиваме в Брюксел. От друга страна, тогава възниква въпросът защо разговаряме без България. Когато казваме да разговаряме директно със София, чуваме отново същия отговор. Ние сме сериозни хора и искаме да разговаряме. Просто ни е нужен ясен сигнал“, посочи Мицковски.
Той подчерта, че е наясно, че България е изправена пред вътрешни предизвикателства след изборния процес, икономически проблеми, инфлация и други неща, което създава допълнително недоверие, но добави, че като добър съсед сме готови да помогнем, когато е необходимо.
БГНЕС припомня, че на 1 август 2025 г. Коща, по отношение на евроинтеграцията на Скопие, заяви:“Разширяването на Европейския съюз се основава на собствените заслуги. Властите в Северна Македония знаят какво трябва да направят. Надяваме се на реален напредък през 2026 г“.
Северна Македония е приела т.нар. “френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на “македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС
