Преоблечен като турски аскер, охраняван лично от воеводата Чернопеев, залага под носа на турците 4 бомби в централния хан на Демир Хисар
Един полузаровен каменен кръст в гробищния парк на кюстендилското село Шишковци пази спомена за човек, чието име е свързано с едни от най-драматичните страници от борбите за свобода и национално обединение на България. Това е мястото, където почива Стоимен Стоянов – Чернопеев, четник от дружината на легендарния войвода Христо Чернопеев, човек, посветил младостта и живота си на каузата за освобождение и защита на българщината.
Днес обаче паметта за този герой е оставена да бъде пазена от един наклонен и потънал в земята каменен кръст. Вместо внушителен знак на признателност към човек, който още като 15-годишен влиза в редиците на четата и участва в опасни мисии срещу османската власт, остава скромен надгробен символ, почти скрит от времето.
Историята на Стоимен Стоянов – Чернопеев е разказ за смелост, саможертва и вярност към родината. Под ръководството на Христо Чернопеев той участва в освободителните борби, а една от най-дръзките му акции остава операцията в Демир Хисар, където преоблечен като турски войник успява да внесе четири бомби в хан, пълен с турски войници и офицери.
Години по-късно героят от Шишковци не търси слава и признание, а остава скромен човек, отдаден на семейството и труда. Днес неговият живот напомня, че големите личности не винаги имат големи паметници, но винаги оставят следи, които обществото има отговорност да пази.
Този разказ е и апел към паметта – защото хората, дали всичко за свободата и бъдещето на България, заслужават не само да бъдат помнени, а да бъдат пример за поколенията.
Разказва 91-годишният Милчо Спиров, носител на званията-“Будител“ и “Почетен гражданин“ на гр. Кюстендил:
“ Последният български град, освободен от турско робство, е гр. Кюстендил. Това става благодарение на активната намеса на Ильо войвода и неговите съратници – войводите Христо Чернопеев и Димитър Беровски (Македонски).
Мирният договор от 3 март 1878 г., подписан в градчето Сан Стефано между воюващите Русия и Турция, с който се дава национална независимост на България и се възстановява нейната териториална цялост, е нарушен. Западните страни в Европа не приемат новата българска държава с територия от около 170 000 кв. км, достатъчно голяма, за да им съперничи в много отношения. Тази тенденция е подкрепяна и от страна на Турция.
Не след дълго, през 1885 г., се провежда Берлинската конференция, на която България отново е териториално разпокъсана, като част от нейните земи е върната в зависимост от Османската империя. Патриотично настроеното българско население отново започва борба за възстановяване на независимостта и териториалната цялост на България – борба против несправедливото решение на Берлинския договор.
Бързо се формират четите на войводите Ильо войвода, Христо Чернопеев и Димитър Беровски. В четата на Христо Чернопеев се записва като доброволец и петнадесетгодишният Стоимен Стоянов Христов от с. Шишковци.
Стоимен Стоянов е роден през 1895 г. в бедно семейство в с. Шишковци. През 1910 г. се записва като доброволец в четата на войводата Христо Чернопеев по време на Балканската война.
Четата на Чернопеев, в която участва и Стоимен, освобождава Банско и води успешни боеве с редовната турска армия, като достига до гр. Кавала.
По нареждане на войводата в Демир Хисар (по турски), Валовица или Сидерокастро (по гръцки) – град близо до българската граница, на ж.п. линията Дедеагач – Солун, Стоименов, преоблечен в униформа на турски войник, внася четири адски машини в централния хан на града, пълен с турски войници и офицери.
При тази акция го охранява лично войводата Чернопеев. След няколко минути бомбите избухват и поразяват голям брой турски аскери и офицери. За тази и много други героични постъпки на Стоимен, за неговото себеотрицание и жертвоготовност в името на свободата, националната независимост и териториалната цялост на България, той е обявен за герой пред строя на четата лично от войводата Чернопеев.
Това дава основание по-късно Стоимен да получи прякора “Чернопеев“. Неговият живот е низ от борба за опазване на българщината и свободата на народа. В условията на освободена България той не търси възмездие и облаги, а скромността му е водеща в трудовия му живот и в отношенията му към хората.
В семейството, което създава, отглежда трима синове, а трудът, честността, взаимната помощ и човешките добродетели са ежедневие във възпитанието на децата му.
Стоимен Чернопеев умира едва на 57 години. Той оставя дълбоки следи и пример за подражание на българин, готов да даде живота си за свободата и териториалната цялост на своята родина, когато дългът го зове.
За да бъдем истински българи, трябва да носим в сърцата си патриотизма и себеотрицанието на Стоимен Стоянов – Чернопеев. Подготвяйки този материал, решихме на Задушница (7 юни) да съчетаем посещението на гробищата с това да направим снимка на гроба на Стоимен Стоянов.
За наше най-голямо съжаление открихме пропаднал в земята каменен кръст, който е служил за надгробна плоча на националния герой. Впоследствие разбрахме от негови родственици, че върху тленните му останки е погребан и негов внук на име Боян, а надгробният му кръст е отместен настрани.
Нееднократно съм споделял с мои близки и колеги, че във всяко населено място трябва да се задели кът на централно обществено място, което да бъде обособено като “Пантеон на хората с неовяхваща слава“.
Хора, оставили трайни следи в своя земен живот със своето себеотрицание и героизъм в борбата за утвърждаването на траен мир и национална независимост.
Нека такива хора да служат за пример и подражание, а населението да се гордее с техния достойно изживян живот. Свидетели сме на всенародната признателност на българския народ към участниците, които са дали и живота си в Априлската епопея по случай юбилейната 150-годишнина. Населението на България – от най-малкия до най-големия град – активно участваше в този всенароден празник на признателността, което за пореден път доказа уважението към паметта на героите. Нека и занапред всеки повод бъде използван за патриотично възпитание на младото поколение“
