Средствата са насочени към стопани, пострадали от суша, горещини, наводнения, слани и други неблагоприятни климатични събития
Европейският съюз (ЕС) ще мобилизира над 56 млн. евро от земеделския резерв в подкрепа на фермери в Португалия, Румъния, Кипър, Хърватия и Словения.
Предложението на Европейската комисия (ЕК) беше одобрено от държавите членки в понеделник, 22 юни. Най-голям дял от средствата ще получи Португалия - 30 млн. евро. За Румъния са предвидени 14,8 млн. евро, за Кипър - 4,6 млн. евро, за Хърватия - 4,4 млн. евро, а за Словения - 2,8 млн. евро.
“От суша и горещи вълни до бури и слани - европейските фермери плащат все по-висока цена за екстремното време. Подкрепата от 56 млн. евро европейско финансиране, която приемаме днес, показва нашата солидарност с най-засегнатите фермери и региони“, заяви еврокомисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен.
По думите му климатичните сътресения се превръщат в “новата реалност“ за земеделието.
“Защитата на продоволствената сигурност на Европа означава инвестиции в устойчивостта на нашето земеделие. Изграждането на тази устойчивост, чрез по-силно управление на риска и по-добра подготовка за климатични шокове, ще бъде в основата на бъдещата Обща селскостопанска политика“, допълни Хансен.
Помощта е предназначена за земеделски производители, засегнати от сериозни щети вследствие на неблагоприятни климатични събития и природни бедствия през 2025 г. и първата половина на 2026 г.
Подкрепата ще бъде насочена към производители на плодове, ядки, лозя, маслини и полски култури, включително смесени стопанства с животни. Предвиденият европейски бюджет може да бъде допълнен с до 200% национално финансиране.
Кои сектори ще бъдат подпомогнати?
В Португалия помощта ще обхване полски култури, маслини и маслиново масло, плодове и зеленчуци, винен сектор и животновъдство. Страната беше засегната от бурята Kristin през януари и февруари 2026 г., когато силни валежи, ветрове и наводнения нанесоха щети върху земеделски площи и инфраструктура.
В Румъния подкрепата ще бъде насочена към производителите на слънчоглед и царевица. Между юни и август 2025 г. тежка суша и повтарящи се горещи вълни засегнаха добивите от тези култури.
В Кипър средствата ще подпомогнат производители на цитруси, банани, смокини, нарове, бодлива круша, лозя, маслини и маслиново масло, зърнени и фуражни култури, пчеларство и животновъдство - говеда, овце и кози. От май 2025 г. страната преживя продължителна суша и екстремни горещини, довели до сериозни загуби в растениевъдството и по-високи разходи за фуражи.
В Хърватия допустими за подпомагане са сливи, лешници, лозя, люцерна и захарно цвекло. През пролетта и лятото на 2025 г. производителите там бяха засегнати от слани, прекомерни валежи и суша.
В Словения помощта ще бъде насочена към производителите на ябълки, след като пролетни слани нанесоха щети върху насажденията.
Подкрепата трябва да стигне до фермерите до февруари 2027 г.
Националните власти трябва да гарантират, че средствата ще достигнат бързо до земеделските производители. Помощта трябва да бъде изплатена най-късно до 28 февруари 2027 г.
След одобрението от държавите членки Европейската комисия ще приеме
предложението официално. След това то ще бъде публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз и ще влезе в сила на следващия ден след публикуването.
Засегнатите държави трябва незабавно да уведомят Комисията за детайлите по прилагането на мерките. Това включва критериите за предоставяне на индивидуалната помощ, очаквания ефект от мярката, прогнозите за плащанията по месеци и размера на допълнителната национална подкрепа.
Държавите трябва също да посочат какви действия ще предприемат, за да се избегнат нарушения на конкуренцията и свръхкомпенсации.
Земеделският резерв е минимум 450 млн. евро годишно
Общата селскостопанска политика за периода 2023-2027 г. включва земеделски резерв от поне 450 млн. евро годишно. Той се използва при пазарни смущения или извънредни събития, които засягат производството или разпространението на земеделска продукция.
На фона на все по-честите неблагоприятни климатични събития Европейската комисия подчертава необходимостта от засилване на инструментите за управление на риска и по-широкото им използване в ЕС, заедно с мерки за повишаване на устойчивостта на стопанствата./ agri.bg/
