Билките в България: лечебната сила на природата и правилата за устойчиво събиране

Билките в България са природно богатство, натуралната ни аптека винаги е отворена и предлага безплатна билка за всяка болка. Нашите предци са познавали полезните свойства на билките и тяхната целебна сила. Тези знания те са предавали от поколение на поколение, за да бъдат запазени знанията и до днес. В природните дарове е скрита целебната сила на билките. Билките в България са едно златно съкровище, в което се крие тяхната животворна сила. Природата ни е дарила с изобилие от лековити растения, които са навсякъде около нас. По нашите ширини вирее огромно многообразие от лековити растения. Натуралната аптека е в полетата, горите и планините, тя предлага лек за всеки един проблем. Българската билка се цени добре и на международния пазар.

Не е случайно, че има билки, които в името си носят здраве – такова е лечебното растение здравец, защото традиционно се смята за символ на здраве, сила и жизненост, затова името му буквално означава “носещ здраве“. В народната медицина се ползва билката змийско мляко, в смисъл на пречистване, използва се за премахване на “лошото“ от човешкото тяло. Ако се знае смисълът на всяко название, много по-лесно е то да се запомни, защото имената на билките ни навеждат на характерни техни признаци и особености.

Златовръх (защитен вид)

В народните вярвания билката символизира разрешаване на проблем, изцеление, възстановяване. Имената, с които българският народ е нарекъл растенията, имат ясен смисъл. В тях личи неговото живо въображение и фина наблюдателност над природата (зимзелен, киселец, смрадлика, златовръх, вранско око). Има имена на лечебни растения, които са свързани с техния вид – овчарска торбичка (плодовете приличат на малки торбички), жълт кантарион, жълт енчец, бял равнец, синя жлъчка (заради баграта на цвета). Други билки имат в името си име на животно – мечо грозде, лисича опашка. Има лечебни растения, в чиито имена има народни вярвания и магически представи – върбинка, богородична ръчица, орфеево цвете, както и имена, свързани с вкуса и аромата – мента, гороцвет, маточина; някои лечебни растения имат имена, произлизащи от чужди езици – розмарин (морска роса), лавандула (от латинското “мия“). Някои лечебни растения като босилек в превод от старобългарски означават – “царска билка“. На много от латинските имена преводът означава – лечебно, полски, обикновено и др.

Много билки растат в дивата природа, има и такива, които се отглеждат в домашните градини, някои ценни защитени растения се култивират, за да бъдат ползвани като билка. Лечебните растения са били и са – храна, лечение, козметика, облекло и декорация. Някои от тях съдържат фармакологично активни вещества, с помощта на които оказват определено въздействие върху живия организъм (човек, животно).

Лечебните растения са част от многообразието на растения в нашата природа. В българската флора има около 3600 растителни вида, от тях около 1/3 са лекарствените растения. Някои от тях се ползват от векове, други добиват своята популярност в по-ново време. Голяма част от лекарствените растения се ползват за приготвяне на дъхав чай със спомен от лятото или от местата, откъдето са набрани.

Червен божур (защитен вид)

Българинът познава най-различни лечебни растения, които по-скоро бере през лятото не толкова заради болестите, които тези растения лекуват, а за да си приготви запарка от тях за семейството и приятелите. Той събира различни части от растенията основно за чай – най-вече билка от цветове, листа, плодове или цялото растение. По друг начин е ползването на корените, които основно се ползват, за да си приготвим настойка (тинктура), екстракт и по-рядко се варят или запарват. Корените основно се ползват, за да си приготвим някакво лекарство за “болежка“, рецептата за което сме чули от някой приятел, роднина или колега, а може и да сме прочели отнякъде. В литературата никой никъде не е написал кога и как е открита лечебната сила на дадено растение, но тайната и днес се предава от уста на уста и до днес хората ползват най-различни начини за лекуване. Никой не знае как най-обикновеното растение, което се среща по пътища, синори и поляни, се е превърнало в еликсир, уважаван от всеки. Билките се ползват и предписват както от професионалисти, така и от всеки един от нас. Ние или сами си берем билките, които познаваме, или си ги купуваме от аптеките. Приготвяме ги за ползване както от древните знания, така и съгласно указанията на закупената от нас опаковка. Билките се ползват както при различни видове болести, така и като тонизиращо средство и като подправка към ястията. И днес билките се използват като ефикасен лек при вирусни инфекции – от болно гърло до стомашно разстройство. Напоследък се превърна в начин на живот хората да отглеждат лечебни растения, различни от традиционните подправки, в своите домашни градини.

Петниста тинтява (защитен вид)

Лечебните растения са природен ресурс, за ползването на който със стопанска цел се заплаща такса, а за лични нужди не се заплаща такса, но се спазват разписаните в Закона за лечебните растения количества за всеки вид билка. Количеството билка, което може да се събира от дивата природа за лични нужди, в свежо състояние, събрано от едно лице в рамките на един ден, е както следва: корени, коренища, луковици или грудки – до 1 кг; стръкове – до 2 кг; листа – до 1 кг; кори – до 0,5 кг; цветове – до 0,5 кг; семена – до 0,1 кг; плодове – до 10 кг; пъпки – до 0,5 кг и талус – до 1 кг. В Закона е записано, че “лечебни растения“ са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки. Билка е отделна морфологична част на растението или цялото растение, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели. За богатството на лечебни растения в България основни фактори са: разнообразният релеф, геологията и почвите, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност. Тези фактори определят богатството и голямото разнообразие от видове растения, съобщества и природни местообитания на територията на България. Към настоящия момент се извършва проучване на физикохимичния и фармакологичен ефект на билките от лечебни растения с цел определяне на тяхното терапевтично действие и приложение.

Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фонд със сегашна или бъдеща ценност. Опазването на лечебните растения е система от мерки и дейности, целящи запазването на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси. Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете. Под увреждане на лечебно растение се разбира такова изменение на популациите му, при което се влошават биологичните показатели или се затруднява естественото възстановяване. Унищожаването е такова увреждане, което води до загиване на популацията. Опазването на лечебните растения е насочено към биологичните им ресурси в естествената им среда, включително към генетичните ресурси, отделните екземпляри растения, популациите на видовете и екосистемите, включващи популациите.

Жълта тинтява (защитен вид)

Забранява се ползването на лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие. С най-голям брой видове лечебни растения (над 30) се отличават семействата: Сложноцветни (лайка, бял трън, пелин, бял равнец), Устноцветни (исоп, котешка стъпка, маточина, мента, мащерка, риган, босилек), Розоцветни (омайниче, шапиче, шипка, обикновено орехче и др.), Бобови (комунига, зановец, сминдух, гръмотрън, зайчина, жаблек, глушина и др.), Сенникоцветни (бучиниш, копър, кориандър и др.), Лютикови (кукуряк, повет, горицвет и др.) и Кръстоцветни (лечебна поточарка, синап и др.).

Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от Древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 – ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 – ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикският лекар и учен Абу Али Ибн Сина – Авицена. Траките са били познати със своите обширни знания в областта на билковата медицина и са използвали различни растения за лечение на различни болести.

Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове – бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен.

Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е “Шестоднев“ на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са имали изключителни познания и огромен принос в лечението с билки. Те са били известни с народното си лечение – Кузма и Дамян, Св. Врач. Богомилите практикували лечението и поддържането на здравето с билки, като вярвали, че това им помага да се очистят от земни връзки и да постигнат духовно просветление.

Рилски ревен (защитен вид)

Не всички лечебни растения са разрешени за събиране – има много, които поради малките им популации, тяхното локално месторастене, специфичните условия, необходими за тяхното развитие, или събирането на корена като билка или семената, са защитени от българското законодателство. Затова, преди да отидете да берете билки, е желателно да проверите дали тази билка, за която отивате, или там, където отивате да берете, няма някакви ограничения, разписани в нашето законодателство. Друго важно нещо при бране на билки е времето за тяхното бране – след падането на росата и в хубав слънчев ден.

Билките, които всеки е добре да си набере около Еньовден, са еньовче и жълт кантарион или “звъника“, защото когато прецъфтят цветовете и се образуват семенцата, при полъха на вятъра те звънтят като звънчета. Билката расте до около 2000 м надм. в. Среща се навсякъде по сухи тревисти и храсталачни места. Растението прецъфтява сравнително бързо, а като билка се ползва по време на активен цъфтеж. При бране стъблата се отрязват с остър нож, за да не се изскубва растението от почвата. Използва се както вътрешно под формата на запарка, така и външно при рани и изгаряния под формата на маслен извлек.

Николина ГЕОРГИЕВА,  

Константина ГЕОРГИЕВА