Дупница почете 117 г. от рождението на Димитър Димов

Старши учителят по литература Емил Димитров: Писател от неговия калибър заслужава много повече

117-ата годишнина от рождението на Димитър Димов бе отбелязана в Дупница. Пред паметната плоча на класика на българската литература се поклониха представители на културни институции и читалища, ученици, учители, общественици и граждани.

По време на възпоменанието водещата София Владимирова представи интересни факти от живота и творчеството на писателя. Така присъстващите отново си спомниха за автора на безсмъртните произведения “Тютюн“, “Осъдени души“ и “Поручик Бенц“, оставили трайна следа в българската и световната литература.

Цветя в знак на признателност бяха поднесени от името на Исторически музей – Дупница, читалищата от региона, Общински драматичен театър “Невена Коканова“ – Дупница...

Сред присъстващите бяха и възпитаници на Професионална гимназия по облекло и стопанско управление “Св. Иван Рилски“, които също оставиха цветя пред паметния знак за големия писател. Заедно с тях бе и старши учителят по български език и литература Емил Димитров.

“Все по-малко сме хората, които идваме пред този паметен знак. Добре е, че съществува, но мисля, че писател от калибъра на Димитър Димов заслужава много повече в нашия град.

Само преди една седмица с моята колежка Анелия Грозданова бяхме в испанската столица Мадрид, където за една година в “Пасео дел Прадо“ е поставен паметен знак от признателния испански народ след книгата “Осъдени души“ на нашия Димитър Димов.

Много е тъжно, че ставаме все по-малко – колегите, учениците... Мисля, че Димитър Димов заслужава много повече като уважение от всички нас.“

Димитър Димов е роден в Ловеч, но прекарва детството си в Дупница. Именно тук той трупа първите си впечатления от живота на тютюноработниците, които по-късно увековечава в шедьовъра “Тютюн“.

До началото на 60-те години на миналия век романът “Тютюн“ е преведен на словашки, немски, полски, руски, латвийски, украински, румънски, унгарски, чешки и китайски език, а части от него са преведени на английски, испански, италиански, френски, арабски език и есперанто. През 70-те години произведението е издадено още на гръцки, турски, хърватски, словенски, монголски и японски език.

Къщата на Спас и Фикия Харизанови – бабата и дядото на Димитър Димов, се е намирала точно срещу тютюневите складове в Дупница. Днес нито къщата, нито складовете съществуват. Но паметната плоча на фасадата на сградата на ул. “Христо Ботев“, където се намира редакцията на вестник “Вяра“, бележи мястото, свързано с неговото детство и с първите му срещи със света, който по-късно ще превърне в литература. Плочата беше поставена по повод 100 години от рождението на писателя,

Силвия Кацарова