Рискът от безводие продължава да расте сред страните в Стария континент, като Кипър, Малта, Гърция и Турция оглавяват класацията
На фона на констатацията, според която едва 5,8% от сладководните ресурси в Европа са използвани - от ледници, подземни води, реки и езера - нивото на потребление на вода в целия Европейски съюз (ЕС) вероятно изглежда стабилно.
За съжаление, това число не може да осигури пълна картина, пише Euronews.
Реалността е, че разликите между държавите в блока са поразителни и обезпокоителни.
Според нов анализ на Евростат и Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), Кипър, която се намира постоянно в извънреден воден режим, използва 72% от сладководните си ресурси, като през лятото се достига пик от над 92%.
Счита се, че една държава е в зоната на риск, когато използва 20% от водата си.
По-рано тази година властите на Кипър призоваха жителите да спестят 10% от дневното си потребление на вода, но фактът, че населението на Кипър нараства бързо, е лоша новина за водните ресурси на страната.
Правителството се стреми да инсталира инсталации за обезсоляване, за да задоволи нуждите от питейна вода, особено преди празничния сезон, а кипърското председателство на Съвета на ЕС определи справянето с тази криза за един от основните приоритети.
След Кипър се нарежда друга средиземноморска страна, Малта, с 33% годишно потребление на вода. Нещата обаче се влошават през лятото, когато нивото се повишава до 67%.
Подобна е историята и при други страни. Нивата на експлоатация на водните ресурси в Гърция (37%), Румъния (34%), Португалия (31%), Италия (27%) и Испания (26,5%) са в рамките на рисковата зона през летния период.
Проблеми с достъпа до питейна вода
ЕАОС предупреждава, че изменението на климата и сушите вероятно ще засилят “честотата, интензивността и въздействието“ на недостига на вода поне до 2030 г.
Друг анализ на агенцията установява, че около един на всеки 10 граждани на ЕС изпитва затруднения с достъпа до достатъчно чиста вода.
Проблемът е най-остър в Кипър, където 36,5% от населението се сблъсква с подобен проблем, следвана от Гърция (31,5%) и България (27%).
Трябва да се отбележи, че България, както и някои други страни като Унгария, Хърватия и Ирландия, които имат проблеми с достъпа, не отчитат особено високи нива на експлоатация на сладководни води.
Това предполага, че проблемът с достъпа до вода може да е свързан най-вече с остарялата инфраструктура и недостатъците в системите за водоснабдяване.
В същото време, въпреки проблемите си с използването на прясна вода Франция, Португалия и Испания изглежда се справят по-добре с разпределението на чиста вода, като процентът на хората, изпитващи проблеми, остава под средното за ЕС ниво от 9%.
