В България е отчетен сериозен недостиг на специалисти по спешна медицина, показват данни на Министерството на здравеопазването. Към момента в страната работят 129 лекари със специалност “Спешна медицина“, докато в центровете за “Бърза помощ“ са разкрити близо 1390 щатни места. От тях 378 остават незаети, като най-остър е недостигът в София, Варна и Плевен. Проблеми с кадровото обезпечаване има и в спешните отделения на болниците.
Лекарят от интензивното отделение на МБАЛ “Рахила Ангелова“ в Перник д-р Венцислава Маркова, която е специализирала спешна медицина и помага и в спешното отделение, посочва, че работата там изисква бърза реакция и работа в критични ситуации. По думите ѝ пациентите най-често постъпват в тежко състояние и всяка минута е решаваща.
Тя разказва, че е работила шест години в линейка, но е напуснала заради ниското заплащане и тежките условия на труд. Според нея общественото отношение към спешните екипи също допринася за демотивацията, тъй като често те са възприемани погрешно като транспортна услуга, а не като медицински екипи, които извършват животоспасяващи действия.
По думите на д-р Маркова малко от работещите в линейките имат специализация по спешна медицина, което затруднява работата при тежки случаи, изискващи реанимация, интубация и възстановяване на сърдечна дейност.
От Министерството на здравеопазването обясняват, че в спешната помощ и спешните отделения могат да работят и медици без специалност “Спешна медицина“, като в системата се разчита и на парамедици и лекарски асистенти за частично компенсиране на недостига. Въпреки това и в двете звена се отчита сериозно текучество на кадри.
От Министерството на здравеопазването допълват, че държавата финансира приоритетно местата за специализация по спешна медицина, но въпреки това недостигът остава най-осезаем именно в специалностите с по-ниско възнаграждение и високо натоварване.
Източник: БНТ
--800.jpg)
