Ако решите да разгледате картата на Софийска област с малко по-различно въображение, бързо ще си помислите, че районът около столицата е бил сцена на същински бедствия. Между хълмовете, котловините и планинските склонове са сгушени три села, чиито имена звучат като евакуационен план при извънредна ситуация: Пожарево, Потоп и Разлив.
Но тук не става дума за художествени измислици. Зад тези имена стоят съвсем истински стихии, тежки исторически изпитания и любопитни куриози, които местните хора са преживели през вековете.
1. Пожарево (Където огънят на завоевателите срещна черната чума)
Започваме разходката на броени километри северозападно от София, в община Божурище. Там, разположено между върховете Голяма могила и Добър мъж, ни посреща село Пожарево. Днес то предлага китни пейзажи, красив микроязовир и спираща дъха гледка към Витоша и Люлин. Името му обаче пази тежка историческа памет.
Село Пожарево от птичи поглед
Черната хроника: Първоначално селото се е намирало на километър по-на изток и се е наричало Малюрово. Местната легенда разказва, че по време на турското нашествие завоевателите опожарили до основи всички къщи и избили по-голямата част от населението. Оцелелите възстановили домовете си на сегашното скрито място в дерето под подобаващото име Пожарево.
Но огненото бедствие не било единственото. През 1836 г. селото е пометено от страшна чумна епидемия. От 380 жители като по чудо оцеляват едва петдесетина души от няколко рода. За да се възроди, в Пожарево впоследствие се заселват хора от съседни села.
Църквата “Свети Николай“ в с. Пожарево
Любопитен факт е, че местната църква “Свети Николай“, построена през 1910 г., пази икони, изрисувани от легендарния художник Август Розентал – полски благородник, участвал в изписването на храм-паметника “Св. Александър Невски“ в София и загинал като доброволец за България в Балканската война.
2. Потоп (Селото, което наистина усети гнева на реката)
Пренасяме се на изток, право по пътя на магистрала “Хемус“ в община Елин Пелин. Точно под втория висок мост на аутобана, в планински район под връх “Вържа глава“, се крие малкото селце Потоп. Днес то е съвсем тихо (с под 40 жители), но името му е паметник на реално хидроложко бедствие.
Река Чурешка, село Потоп
В миналото селото е съществувало под съвсем кроткото име Каменица. През него обаче минава Чурешка река. Макар днес тя да е предимно маловодна, в миналото е била много по-пълноводна и непредвидима. При един огромен порой реката приижда с невиждана ярост, излиза от коритото си и буквално наводнява и завлича цялото тогавашно селище. Хората преживяват такъв ужас, че решават да прекръстят мястото на Потоп.
Сградата на кмеството, младежкия дом и пенсионерския клуб в с.Потоп
Днес, извън страшната история с наводнението, селото крие истински скъпоценности. Местните разказват за извора в местността “Стубела“, чиято вода има доказани лечебни свойства. А за любителите на митовете наоколо се издига огромна канара, за която от поколения се предава легендата, че е била съборена и запратена долу в ниското лично от легендарния юнак Крали Марко.
3. Разлив (Как едно наводнено пасище се срещна с Ленин)
Завършваме нашия “бедствен“ триъгълник малко по-нататък по същата магистрала – в община Правец, където се намира село Разлив. В географски смисъл “разлив“ означава преливане на речни води извън коритото, което превръща низините в кални временни езера.
Селото всъщност е сравнително ново – възниква между 1952 и 1965 г. чрез обединяването на правешките махали Орешака и Бистрица. Шосето между Ботевград и Правец ги разделяло, а край него се намирала ниска, залятa от водите на река Малък Искър местност, която местните наричали автентично “Разлива“.
Връх Голям Боровéц със следи от антична и средновековна крепост е на 4 км. от село Разлив
Сред основните забележителности в района е крепостта “Боровец“, разположена на 4 км северно от село Разлив. Тя датира от V-VI в.
Политическият куриоз: Когато дошло време новото село да бъде официално именувано, тогавашната власт решила да направи конюнктурен завой към историята на СССР. Вместо българското “Разлива“, селото е записано като Разлив – директна заемка от руското селище и жп станция Разлив край Санкт Петербург, където през лятото на 1917 г. Владимир Ленин се укривал в колиба от временното правителство.
Соц-значка "Ленин в Разлив"
Кметството в с.Разлив
Днес водната стихия е укротена, а природата се е реванширала на местните – районът се радва на уникален умерен климат с невероятно голям брой слънчеви дни през зимата и почти никакви мъгли.
Вместо заключение
Оказва се, че софийските села Пожарево, Потоп и Разлив са преживели на гърба си пълния списък от исторически и метеорологични катаклизми – от чума и изпепеляващи пожари до реални наводнения и политически прекръствания. Днес обаче тези три дестинации са перфектно бягство от градския шум. Те са живият пример за това как природата и историята могат да оставят стряскащи следи в езика, но времето винаги превръща пепелищата и разливите в места, пълни с лековити извори, легенди за Крали Марко, слънце и зелен покой!
--800.jpg)
