17 юли е денят, в който Българската православна църква почита паметта на Света великомъченица Марина – една от най-почитаните светици в християнската традиция.
Според житието тя е родена в Антиохия Писидийска в семейството на езически жрец. Заради непоколебимата си християнска вяра претърпява жестоки мъчения и едва 16-годишна приема мъченическа смърт.
В българските народни вярвания светицата е известна като Огнена Марина и се свързва с небесния огън, гръмотевиците и летните горещини. Тя е почитана като закрилница на нивите, жътвата и плодородието, а към нея хората отправят молитви за здраве и защита от пожари и природни бедствия.
В православната иконография Света Марина е изобразявана седнала на трон, с кръст в дясната ръка – символ на мъченичеството, а лявата ѝ ръка е поставена пред гърдите.
Празникът ѝ съвпада с третия ден от т.нар. Горещници – три последователни дни, посветени на светците Юлия, Марина и Емилиян. Според народните вярвания именно първият и третият Горещник се почитат най-строго. Смята се, че всяка работа, извършена през тези дни, е обречена на неуспех или може да донесе пожар, затова жените не се захващат с ръкоделие, а тежкият физически труд се избягва.
По традиция на 17 юли се пали жив огън, който хората прескачат за здраве и предпазване от болести. От него всяко семейство взема жарава, за да запали домашното огнище, вярвайки, че така ще си осигури благополучие през годината. Народните предания разказват още, че през Горещниците дори пресъхналите извори оживяват, а къпането в топлата вода носи здраве през цялата година. По това време започват и традиционните седенки, съпътствани от любовни обичаи и гадания.
Света Марина е почитана и като небесна закрилница на Созопол.
На 17 юли имен ден празнуват Марин, Марина, Маринела и всички, които носят производни на тези имена.
