Еврокомисията отчете застой в съдебната реформа и борбата с корупцията
Европейската комисия представи днес годишния доклад за върховенството на закона в ЕС. За България комисията отчита различната степен на напредък по препоръките, отправени миналата година и отбелязва ангажиментите, поети от нашата страна по Плана за възстановяване и устойчивост. Данните показват, че за последната година нашата страна е изпълнила изцяло една препоръка, по две препоръки има "известен" напредък, по една - "ограничен", а по четири препоръки напредък липсва.
Комисията заключава, че не е постигнат напредък за промяна на законодателството с цел избягване на дългосрочното командироване на съдии и това продължава да поражда опасения. Тази практика е критикувана, защото може да постави съдиите в зависимост от административните ръководители, които решават дали те да останат на съответния пост. ЕК препоръчва на нашата страна да въведе необходимите законодателни промени, като вземе предвид европейските стандарти.
Не е постигнат напредък във възобновяването на процеса за реформиране на Висшия съдебен съвет, се посочва още в документа. Тъй като съставът на ВСС остава непроменен, ЕК препоръчва да бъде извършена промяна с цел осигуряване на независимост и ефективност на Съвета, като бъдат отчетени европейските стандарти за съдебните съвети.
Не е постигнат напредък по отношение на осигуряването на трайни резултати в разследванията, наказателните преследвания и окончателните решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Препоръчва се България да предприеме мерки за осигуряване на такива резултати.
Постигнат е известен допълнителен напредък по отношение на осигуряването на ефективната работа на Комисията за борба с корупцията с приемането на нов закон, който възстановява нейната дейност и въвежда нова процедура за назначаване на нейното ръководство. ЕК препоръчва България да осигури пълното функциониране на Комисията за борба с корупцията, за да може да се изпълняват превантивните и разследващите функции.
Постигнат е ограничен напредък по отношение на подобряването на почтеността на висшите изпълнителни длъжности с изготвянето на правила за поведение. Тъй като свързаните законодателни изменения все още не са одобрени, на България се препоръчва да продължи усилията за укрепване на почтеността на висшите изпълнителни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти, особено с осигуряването на ясни изисквания за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за наказания.
Не е постигнат напредък в подобряването на качеството на законодателния процес, тъй като практическото прилагане на парламентарните правила за законотворчество продължава да поражда известни опасения, пише в документа. На България се препоръчва да подобри качеството на законодателния процес, като осигури обществени консултации и оценки на въздействието на законодателните инициативи на Народното събрание.
Комисията отчита, че по миналогодишните препоръки парламентът е приел законодателни промени за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние. Съществуващата преди това гаранция за мнозинство от две трети и добавената роля на съдиите, прокурорите и разследващите магистрати при назначаването на членовете на Инспектората, премахва опасенията за възможно политическо влияние и следователно препоръката е изцяло изпълнена, се отбелязва в доклада.
Според Европейската комисия нерешени остават влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет и недостатъчното представителство на съдии, избрани пряко от своите колеги. Докладът предупреждава, че заемането на важни постове дълго след изтичането на мандатите създава правна несигурност и вече се е отразило на конкретни разследвания.
Има известен напредък при механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Назначен е специален прокурор, а законови промени предвиждат и надзираващ магистрат, който трябва да ограничи възможността за натиск по прокурорската йерархия.
Въведен е и автоматичен съдебен контрол, когато определени разследвания за корупция бъдат прекратени или спрени.
Брюксел обаче остава критичен към структурата в Софийската градска прокуратура, която разследва престъпления, извършени от магистрати. Причината е възможната ѝ зависимост от ръководството на прокуратурата.
Доверието в независимостта на съдилищата отново намалява. Само 24% от гражданите и 22% от компаниите смятат, че тя е добра или много добра. Година по-рано положителната оценка е била 27%. Основните причини са усещането за политически натиск и намесата на икономически интереси.С
Постигнат е известен напредък в работата за подобряване на прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено по отношение на договорите с посредници, като медийни агенции, отчита комисията.
Обществените поръчки остават една от най-рисковите области. Особено сериозни корупционни рискове се отчитат в енергетиката, пътната инфраструктура и управлението на отпадъците.
В медийния сектор има отделни положителни промени, включително избора на нов генерален директор на Българската национална телевизия и подготовката на мерки за по-голяма независимост на обществените медии. Политическото и икономическото влияние върху медиите обаче остава. Европейската комисия посочва случаи, при които договори с публични институции задължават медиите да не публикуват информация, която би могла да навреди на репутацията на възложителя.
Физическите нападения срещу журналисти са намалели, но словесните атаки, онлайн тормозът и натискът чрез съдебни дела се увеличават. Онлайн средата остава особено враждебна към жените журналисти. Комисията предупреждава и за законодателни предложения, които биха могли да ограничат достъпа до обществена информация и работата на журналистите.
Седмият годишен доклад на Европейската комисия относно върховенството на закона разглежда развитието във всяка държава член на ЕС и в четири страни кандидатки: Албания, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия. Докладът се състои от съобщение, в което се разглежда положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави.
