Защо победиха испанците: Вярвай в системата. Кошерът е по-важен от пчелата

Един от двата последни бастиона на футболна философия в Европа си заслужи всички похвали

Испания победи на световното първенство по футбол, защото бе най-добрият отбор по футбол в турнира. Това е кратко и ясно заключение, което трудно може да бъде оборено след видяното в тези 40 дни от най-дългия Мондиал в историята.

А причините за успеха на испанците се коренят не в нещо, случило се на лагера зад Океана. Или в конкретното представяне на този или онзи ас по време на световното.

Не - това е една от двете последни футболни школи на Европа, които не бягат от културната си идентичност и философията, която ги прави това, което са. Другата е португалската.

Испанците залагат на системата. Там клубните академии работят за това да създадат играчи, технически подготвени на най-високо ниво, но и разбиращи случващото се наоколо като отборен спорт. Едно изказване на Луис де ла Фуенте преди финала казва всичко:

"Кошерът е по-важен от пчелата. Системата печели, трябва да вярваме в нея. Печели отборът, групата, обединението. Няма по-силен футболист от тези фактори на света."

След финала можем спокойно да аплодираме думите на дон Луис. Най-силният отбор на турнира победи най-добрия играч (Меси).

За това как работи цялостната философия на испанския футбол най-добре говори една статистика. Титулярният състав на финала бе от играчи, които през последния сезон носеха екипите на 9 различни клуба. Трима са от Барселона - Кубарси, Олмо и Ямал. Останалите са от осем различни тима в четири отделни първенства.

И защо този състав играе като клубен отбор? Защо изглежда така, сякаш тези тренират заедно всеки ден и се познават идеално на терена?

Системата работи, а те са нейни продукти. Школите в Испания изкарват футболисти, които се подчиняват на отборната игра, но успяват да покажат в нея и своя талант. Да изпъкнат когато трябва, но никога като форма на егоизъм. Резервата Мерино реши два мача в елиминациите. Резервата Феран вкара гола на финала. Няма "един супергерой". Отборът е големият герой.

И нещо чисто футболно. Тук не се създават суператлети, готови за десетобой на олимпийски игри или да се конкурират в спринта с Ноа Лайлс. Не е нужно всичко да става в преход, в пространства и на контраатака с директна игра. Тук има контрол върху темпото, баланс, ориентация, "сенсори" на гърба и адаптивност. Вижте как се обръщат с топката Педри и Олмо, как я контролира Родри... И ви е ясно кои качества се развиват в испанската школа.

Другата такава философия в европейския футбол на най-високо ниво е тази на Португалия. Това са и двете нации, произвели в последните години най-успешните треньори и играчи. И най-влиятелните.

ПСЖ е невероятен отбор с две поредни европейски титли, но какъв е гръбнакът? Витиня и Невеш в средата, а край тях - Руис. Двама португалци и един испанец.

Кой е треньор там? Луис Енрике. Каква е неговата философия? Не ми трябват Меси, Мбапе и Неймар. Искам отбор от победители. Отбор-победител. Испанец води шампиона на Англия Арсенал, също да припомним.

Показателно е, че най-равностойният мач, който Испания изигра от осемте си на световното, бе срещу Португалия. Тогава Мерино реши всичко в 90-ата минута, но почти нищо не разделяше като класа двата тима. Също така - кой е единственият отбор, отнел титла на испанците в последните 3 години на футбол? Португалия, на финала на Лигата на нациите 2025-а.

Има само един дребен детайл, който за момента спира португалците да стигнат още по-високо, на самия световен връх. Просто системата към момента е нарушена от влиянието на едно его, което разбива теорията за кошера и пчелата. Кристиано Роналдо.

Е, но и той няма да играе вечно.

След него има всички изгледи тези два отбора да доминират в европейския, а вероятно и в световния футбол, в следващите години. /Dir

Снимка: Getty Images