Повод за дълбок размисъл, за отговорността и за героичните постъпки дава един от многото спомени на 91-годишния Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци. Повод за връщане към миналото е скорошната трагедия край село Пастух, където буйните води на река Струма отнеха живота на четирима членове на едно семейство. На фона на тази огромна трагедия, авторът припомня една друга драматична случка отпреди 80 години на същото това своенравно речно крайбрежие.
Какво се е случило през един горещ августовски ден през 40-те години на миналия век – разказва Милчо Спиров:
“Оживява споменът ми отпреди 80 години за спасителя, който се хвърли в бушуващите води на река Струма и спаси давеща се жена. Героичната саможертва на 23-годишния Иван Атанасов Славов от село Шишковци е отпреди 80 години, когато с риск за живота си той спасява давещата се в река Струма Райка Георгиева от село Шипочано.
Преди около 10 дни всички станахме свидетели на една потресаваща случка с дядо, баба и две внучета. Мътните води на река Струма край село Пастух и непочистеното ѝ русло отнеха живота на четиримата за секунди. Много въпроси започнаха да търсят отговор, като например защо коритото на реката и нейното дъно не са били поддържани така, че природата и нейната красота да бъдат в полза на човека, а не негов ковчег. Нашите държавници след всяка такава трагедия споделят своята опечаленост към конкретната случка, но това безхаберие и безотговорност при поддържането на речните русла и тяхната навременна корекция карат хората да си задават въпроса не е ли това узаконяване на фактори, които рано или късно ще се повторят пак, а понякога и по-трагично. Но тази случка с този трагичен край ме върна 80 години назад, когато буйните води на река Струма помитаха всичко пред себе си.
Месторазположението на село Шишковци е в непосредствена близост до ставялата, което е мястото на вливането на водите на река Драговищица в тези на река Струма.
Един горещ неделен ден през месец август руският емигрант Валентин Николаевич Подменер, който от 1924 година е жител на село Шишковци и обитава жилищно помещение в дома на Атанас Славов, решава да отиде на риба. За компания той кани сина на своя хазяин – 23-годишния Иван Атанасов, който е страстен риболовец. За място на улова те избират близкия мост между селата Шишковци и Шипочано. Изведнъж над горното течение на двете реки надвисват черни облаци.
Мощни светкавици и гръмотевици предвещават буря.
Залисани в риболова, младите мъже не обръщат внимание на задаващата се стихия. В същия момент младата булка Райка Георгиева от село Шипочано бере зеленчуци в своята градина, която е в непосредствена близост до брега на реката.
Изведнъж руква проливен дъжд, а нивото на реката стремглаво се повишава, като руши бреговете и носи всичко, което срещне по пътя си, включително дървета, удавени животни и птици. Брегът, на който стои Райка, е пометен от стихията и тя е понесена от мътната вода. Изплашена, давещата се жена вика за помощ.
Потресен от нейните крясъци, младият Иван захвърля рибарските си принадлежности, скача от моста и с плуване приближава давещата се. “Жената се носеше от водата – безпомощна, приличаше като че е седнала в кресло, а роклята ѝ се беше разпростряла като чадър“, разказва след време спасителят Иван.
На развален български Валентин Подменер от моста дава указания:
Ванча, держи ейо за каса!
Иван възприема съвета и хваща младата жена за косата ѝ. С последни сили той се добира до левия бряг на реката, като се хваща здраво за върбов клон, стърчащ над водата. Излезли на твърдо място, развълнуваната Райка прегръща своя спасител и със сълзи на очи произнася:
“Ти си ангел-спасител мой. Моите деца няма да останат сирачета благодарение на твоята героична постъпка.“
Тя плаче, а думите ѝ се късат от благодарното ѝ сърце. Пожелава му Господ да го благослови изобилно. След това жената се прибира в близкото си село Шипочано.
Няколко дни след спасяването признателната жена заедно с младия си съпруг и децата си идва в дома на Иван Атанасов, носейки много благодарствени дарове и организирайки богата почерпка.
Тази случка се разпространява мълниеносно сред населението на цялата Кюстендилска околност, предавайки се от уста на уста. Кметът на село Шишковци, юристът Ленков, сърдечно благодари от името на цялото население за самопожертвувателната постъпка на Иван.
Този спомен ни дава основание да се върнем години назад, когато себеотрицанието е било първостепенна потребност при необходимост да се спаси животът на ближния.
Заедно с изграждането на морални добродетели в младото поколение е необходимо да се утвърждават качества, каквито са притежавали младите хора като Иван Атанасов Славов.
Да спасиш живота на ближния, рискувайки собствения си живот, изисква да притежаваш високи човешки добродетели. Нека се множат такива достойни герои в поколенията.
Новата светлинка в тунела на държавното управление ни дава надежда, че безотговорността в разпорежданията и беззаконието ще останат в миналото. Природните дадености, техническият прогрес, смехът и любовта, съчетани с новото виждане на държавниците, могат да изместят трагедиите и да утвърдят България като страна, за която Владимир Димитров - Майстора е казал, че е рай на земята, а народът ще благоденства в своето битие”.
