Вълна от коментари сред любителите на планинските спортове предизвика санкцията за незаконосъобразно катерене в Национален парк “Рила“. Случаят е от 25 юли 2026 г., когато след успешно изкачване на връх Харамията алпинист е бил изчакан от служител на Парковата охрана на самия връх, за да му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение по Закона за защитените територии.
Повод за реакцията е отворено писмо до българската катерачна общност, разпространено от алпиниста Виктор Иванов, в което той настоява за спешна либерализация и изясняване на нормативната рамка за практикуване на алпинизъм. В текста Иванов отбелязва, че макар ситуацията да е неприятна, самата среща и разговор със служителя на терен са преминали абсолютно спокойно и коректно, като изрично подчертава, че неговата критика не е насочена към горските служители, а към самата нормативна рамка и остарелите правила.
В писмото си опитният планински водач посочва още, че санкцията не е изолиран случай, а проблем, който “директно засяга правото на всеки един от нас да присъства свободно в българските планини.“ Той изтъква дългогодишните традиционни корени на спорта у нас срещу сравнително младия статут на парковете, отбелязвайки, че “в продължение на почти век поколения алпинисти са изграждали културата, етиката и традициите на този спорт у нас,“ докато националните паркове са създадени десетилетия по-късно.
Като съпоставя ситуацията с други европейски държави, където планинарството се ползва с масова подкрепа, Иванов извежда тревожния извод, че “в България традиционният алпинизъм е на практика мъртъв“ и че вместо държавата да подпомага поддържането на близо 100-годишната традиция, “те ги превръщат в административни нарушители и ги прогонват от планината.“
Като сериозен абсурд в нормативната уредба той посочва и факта, че “всички най-значими, исторически и емблематични обекти за алпинизъм в България се намират именно на територията на трите национални парка“, макар самите паркове да се рекламират с възможностите за практикуване на тези спортове. По отношение на съществуващия уведомителен режим и бюрокрацията катерачът е категоричен, че “този механизъм е изключително остарял, неработещ и унизителен“, тъй като алпинизмът зависи от динамичните метеорологични условия, а парковите дирекции проявяват административна глухота.
В изявлението си той отхвърля и наложените административни ограничения с думите:
“Всичко това поставя българската алпийска общност в унизителното положение да се моли на чиновници за правото си да отиде в планината, спазвайки строгата алпийска етика за опазване на природата. Никога няма да намерите фасове и мокри кърпички в основата на скалата.“
В заключение Иванов призовава за обединение и промяна с думите: “Не искаме анархия — искаме съвременни регулации по европейски модел, където катеренето по традиционни и съществуващи маршрути е свободно, а контролът се фокусира върху опазването на гнездовите бази на птиците и растителните видове, а не върху пълната забрана на човешкото присъствие по скалите.“
Виктор Иванов е български алпинист, катерач, планински и алпийски водач с дългогодишен опит в скалното, леденото и високопланинското катерене. Също така той е помощник-треньор по катерене, активен член на Клуб по екстремни спортове “Вратица“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на алпийските водачи. Участва в множество експедиции и изкачвания в България и чужбина. Професионалната му дейност е свързана с воденето на групи в планината и с обучението по техника на катерене, безопасност и движение в алпийска среда. През годините той редовно се включва в инициативи и обществени дискусии, засягащи управлението на защитените територии и правилата за достъп до тях.
