Краеведът и съпругата му Елка Ракиджийска представят в музея в Дупница и разкази по действителни случаи
Людмил Ракиджийски написа и издаде нова книга четвърта по ред. “Усойка – минало, духовност и родова памет“ е продължение на книгата “Пътуване в миналото на с. Усойка“. Воден от дълбока вътрешна потребност, както казва авторът, да не позволи миналото на родното му място да се загуби, Ракиджийски, допълва и обогатява историята на селото, което в годините назад е носило имена като Гьоклемез и Топал Али. Краеведът подчертава, че историята на едно село не се съхранява само в архивите и старите документи. Че тя живее в спомените на хората, имената на местностите, в камъка на старите сгради и най-вече в църквите около които поколенията са намирали упование и смисъл. Отбелязва, че много истории си отиват заедно с хората, които са ги носили в сърцата си, и много малко остава за идните поколения. Затова се захваща да допълни издадената преди 2 г. книга за бобошевското село.
“Село Усойка е сред онези български селища, чието минало се простира дълбоко назад във времето. Манастирът от XI - XIII век, старата църква, датирана от 1850 г., и новата, издигната през 1948 г., са неми свидетели на вековна духовна приемственост. Между техните стени са преплетени съдбите на хората от с. Усойка – радости и скърби, надежда и изпитание. Настоящето краеведско изследване има отговорната задача да събере и съхрани неизвестни факти, предания и неразказани спомени, свързани с миналото на селото. То е посветено на усойчани – на онези, които пазят родовата памет, и на идните поколения, които трябва да знаят откъде тръгват корените им. Тази книга не претендира за изчерпателност. Тя е опит да се запише онова, което времето бавно отнася, за да остане живо свидетелство за Усойка – село с дълбоки корени, силна вяра и неприкосновена човешка памет. Към историята на селото прибавих нови данни, които старателно проучих. За родовата памет на селото съм проучил близо двадесет известни фамилии. Изготвянето на родовото дърво на всяка фамилия отне ценно време, но това е моят принос към историята на родното ми село“, казва Людмил Ракиджийски.
Според автора читателят ще открие интересни факти за: манастира “Св. вмчк. Димитър“, опожарен през 1396 г. от турците, след като убили оказалите съпротива двама монаси, от който са останали само каменни основи; новата църква “Св. вмчк. Димитър“. В изданието е поместен богат снимков материал, доказващ духовния живот на читалище “Васил Левски 1938“. Отделна глава е посветена на Иванка и Йордан Шейтански – истински пазители на народния фолклор.
“Селото ни трябва да се гордее с двама достойни усойчани: Стоян Илиев Шейтански, участвал в три последователни войни и пленник близо две години, и Димитър Шарков (Мито) Ракиджийски – четник в Македоно- Одринското опълчение и непримирим боец за освобождението на българите в Македония от османско робство“, убеден е Ракиджийски.
Краеведът смята, че интерес ще представлява и разказаното за природното богатство на селото – хумата, и за промишлеността в миналото. Надява се най-младите читатели да се запознаят с игрите от неговото детство. Уверява, че книгата е четивна с любопитни факти от живота на селото, спомени, оживели в разкази по действителни случаи за хора от Усойка. Книгата е факт след 2 г. труд, срещи с много хора от селото, техни наследници, пръснати из страната, дълги телефонни разговори, прелистени много страници подходяща литература, разговори с историци. Тя ще бъде представена в Историческия музей в Дупница на 30 юли.
Освен краеведското изследване, ще бъде представено и изданието “Разкази /по действителни случаи/“ на Елка Ракиджийска – съпругата на Людмил Ракиджийски, и Людмил Ракиджийски. Събитието е от 18 часа.
Людмил Ракиджийски е инженер по професия, работил е в няколко производствени предприятия в Дупница, където е заемал ръководни позиции, и като учител. Съпругата му е учителка, преподавала е български език и литература.
Юлияна КОЛЧАКОВА
--700.webp)
