30 обучени доброволци помагат при пожари, наводнения, аварии и бедствия, като разполагат със специализирано облекло и три пожарни автомобила
Те не са професионални пожарникари, имат различни професии и семейства, но когато телефонът позвъни, оставят всичко и тръгват натам, откъдето други хора се опитват да избягат. Това са доброволците от формированието в Петрич, които се включват в борбата с пожарите, при наводнения, силен вятър и други бедствия.
Доброволното формирование в Петрич наброява 30 души, преминали необходимото обучение. Те разполагат със специализирано облекло и три пожарни автомобила, с които могат да достигат и до труднодостъпни терени.
“Почти 90% от случаите шефът на пожарната търси съдействие от кмета и той се отзовава чрез нас. Така че реагираме на пожар и реагираме на наводнения с цел отводняване, реагираме на ураганен вятър, паднали дървета“, разказва ръководителят на формированието Кирил Стойков.
По думите му доброволците се включват и при издирване на хора, а при очаквани обилни валежи проверяват шахтите в града, за да не бъдат запушени.
Само преди десетина дни екипът е работил в продължение на три дни по разчистването на паднали дървета и освобождаването на пътища.
“Първо трябва да мислиш за собствената си безопасност“
Доброволците не са просто хора, които отиват спонтанно към пожара. Всеки от тях преминава обучение, а безопасността е сред основните правила.
“Първо трябва да имаш желание. Много хора искат да са доброволци, но много хора просто не отговарят на изискванията. Първо трябва да мислиш за собствената си безопасност“, казва Стойков.
Той започва да изгражда формированието преди пет години, когато получава задачата да създаде звеното. Постепенно е осигурена и необходимата техника.
Един от най-тежките случаи за доброволците е пожарът край Илинденци. Там те прекарват 20 дни, като на моменти работят от ранните сутрешни часове до късно вечерта.
“Гасим до 2 часа вечерта и след това в 5 часа отново трябва да сме на сборния пункт в Илинденци. Така че събираме се по два-три часа сън“, разказва Кирил Стойков.
Въпреки опита си той признава, че най-големият му страх не е огънят.
“Водата е по-непредвидима за мен и въпреки че в момента има една лодка, надявам се никога да не я използваме“, казва той.
Зад волана на пожарния автомобил
Николай Георгиев е шофьорът на един от пожарните автомобили. Познаването на планинските и пресечени терени му помага да достига до места, до които професионалната техника трудно може да стигне.
“Основната ми задача е да управлявам един от автомобилите. Главно в пресечени местности, планинските. Понеже имам опит в планините“, разказва Георгиев.
Първият му голям пожар е свързан с огън, преминал от Северна Македония към България. Налага се евакуация на населението, а в гасенето се включва и въздушна техника.
Днес Николай има и друга причина да мисли внимателно за риска.
“Аз отскоро съм баща, имам дъщеря на годинка и половина и това е основното. Винаги са жена ми и детето пред очите ми“, споделя той.
Сред спасените от него са и три костенурки – две при пожар в Огражден и една при полски пожар.
От офиса директно в огъня
Георги Гущеров работи като експерт “Човешки ресурси“ в общинската администрация. При сигнал обаче оставя служебните задачи и се отправя към гаража на доброволното формирование.
“Докато работим, получаваме позвъняване от нашия ръководител да се съберем всички тук, в гаража на звеното. Обличаме се и потегляме. След това се връщаме да си довършим останалите задачи“, разказва той.
Първоначално става доброволец от любопитство, но вече четири години продължава да участва.“Да видиш благодарността на хората, когато си успял да помогнеш и да ги защитиш, е чувство, което те кара да блъскаш напред“, споделя Гущеров.
Един от най-силните моменти за него е пожар, при който доброволците остават единственият екип на най-високата точка. След като пожарът се разраства, получават нареждане за евакуация, а единственият път назад преминава почти през огъня.
“Това е може би нещо, което ми се запечата доста силно в съзнанието“, разказва той.
За тримата доброволци всяка ситуация е различна и изисква бързи решения. Подготовката и опитът са решаващи, защото една грешка може да застраши както самия екип, така и останалите участници в гасителните действия.
Когато огънят тръгне към домовете, полето или планината, Кирил, Николай и Георги оставят работата и семейството си и се отправят към мястото на бедствието. Защото знаят, че понякога всяка минута е от значение.
Източник: https://btvnovinite.bg
