Скандално на границата: Сърбия спря д-р Валентин Янев, бил "заплаха за националната сигурност"

Мина "Караманица" може да застраши Кюстендилския край и да унищожи "овощната градина на България", алармира лекарят

Българският лекар и общественик д-р Валентин Янев не е бил допуснат да влезе в Сърбия, където е трябвало да участва в екологична кръгла маса в Босилеград, посветена на бъдещето на мина “Караманица“ – находище за добив на олово, цинк и мед, и на последствията от рудодобива. Той е бил задържан около час на границата, след което му е връчен документ с решение да не бъде допуснат на сръбска територия.

В документа е посочена “отрицателна оценка на риска за сигурността“. “Представлявам в момента заплаха за националната сигурност на страната, поради което ми се отказва достъп до Република Сърбия“, казва д-р Янев. Забраната за влизане е за срок от 24 часа.

Така той не е успял да присъства на срещата, за която е подготвил доклад за влиянието на минната дейност върху здравето на хората и околната среда. В него са включени резултати от изследвания на води и почви около Босилеград, извършени както в България, така и в Сърбия.

Това не е първият случай, в който д-р Янев има проблем с достъпа до Сърбия. През 2023 г. той също не е бил допуснат в страната, когато е пътувал с книги на Едвин Сугарев, посветени на съдбата на българите в Западните покрайнини.

Зад сегашния случай обаче стои въпрос, който пряко засяга и България – какво ще се случи, ако рудодобивът в “Караманица“ бъде възстановен.

Д-р Янев е член на Управителния съвет на Научния институт “Западни покрайнини“ и от години поставя въпроса за последствията от минната дейност в района. По думите му “Караманица“ в момента е временно затворена, но в района продължават сондажни дейности за търсене на нови рудни жили. Той твърди, че се предприемат стъпки за възстановяване на добива.

Проблемът е особено важен заради трансграничните води. Притоци на река Драговищица преминават през района на Босилеград, след което водите им навлизат на българска територия. Според д-р Янев при предишната работа на мината отпадъци и рудни материали са достигали по този път до Кюстендилския край, а след това към Струма.

“Кюстендил също беше засегнат тежко от рудодобива на мина “Караманица“, тъй като чрез водите на река Драговищица всички отпадъци и руди, които изливаше мина “Караманица“, чрез тази река влизаха в Кюстендилския край, Струма и надолу“, заявява Янев.

По думите му извършените изследвания показват сериозно замърсяване с тежки метали в част от водните течения под района на хижа “Караманица“. Той определя ситуацията като тежко трансгранично замърсяване, чиито последици не се ограничават само до района на Босилеград.

В доклада си лекарят е включил и данни за здравословното състояние на населението до 2020 г., когато мината е работила. Според него дейността на предприятието и отпадъците от рудодобива са сред факторите, които могат да окажат негативно влияние върху здравето на хората. Янев твърди още, че в периода на работа на мината е наблюдавано увеличение на заболеваемостта и смъртността от онкологични заболявания. Тези твърдения са част от неговата оценка на ситуацията.

Евентуалното възстановяване на рудодобива според него може да има последици далеч отвъд границата. Положението е особено тревожно заради трансграничния характер на замърсяването и възможните последици за водите и земеделието. Именно за Кюстендилския край, известен като “овощната градина на България“, д-р Янев отправя едно от най-острите си предупреждения.

“Той няма да е тази овощна градина, ако тези мини бълват отпадъци и руди и си ги сипват в България“, предупреждава д-р Янев.

Затова той настоява българската държава да заеме активна позиция още преди евентуалното възстановяване на минната дейност. Според него Министерството на околната среда и водите трябва да следи внимателно развитието на проектите в непосредствена близост до границата, сред които освен “Караманица“ той посочва и мина “Грот“.

При евентуално възобновяване на добива България трябва да настоява да участва в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, смята Янев. По думите му страната ни разполага с международни и европейски механизми за защита при трансгранично замърсяване и трябва да ги използва още преди започването на рудодобива.

“МОСВ не трябва да е врата за започване на рудодобива, а трябва да е бариера, спирачка за започване на този рудодобив“, категоричен е той.

Според д-р Янев в защитата на българския интерес трябва да се включи и Министерството на външните работи, тъй като въпросът вече има не само екологично, но и дипломатическо измерение. Залогът, по думите му, е едновременно да бъдат защитени българите в Западните покрайнини и районите от българската страна на границата.

Случаят с “Караманица“ има и друга предистория. Преди години екип на БНТ беше нападнат от работници на мината по време на работа по тема, свързана с предприятието. По случая е имало съдебно производство и присъди за нападателите.

Днес въпросът отново е на дневен ред заради възможността рудодобивът да бъде възстановен. А за България залогът е пряк – опазването на водите, природата и земеделието от двете страни на границата.

Снимка: БГНЕС