Днес се навършват 103 години от рождението на Леа Иванова – една от най-ярките и разпознаваеми български певици, оставили трайна следа в историята на джаза. Родена на 13 август 1923 г. в Дупница с името Лилия Иванова, тя остава свързана с града, който през целия си живот споменава с уважение като свой роден край.
Детството на бъдещата звезда преминава в Цариград, а по-късно тя живее и учи в Дупница, откъдето е семейството й. В началото на 40-те години Леа се премества в София с намерението да учи в Художествената академия. Плановете й обаче се променят, когато музиката окончателно завладява живота й.
Тя започва да пее като солистка в популярни за времето си джазови формации – “Славянска беседа“, “Джаз Овчаров“ и оркестър “Оптимистите“, с който работи до 1956 г. Леа Иванова бързо се утвърждава като една от първите големи изпълнителки на джаз в България, а талантът й не остава незабелязан и извън страната.
През 1949 г., по време на участието й в “Джаз Овчаров“, формацията получава покана за турне в Съединените щати. Вместо път към международната сцена обаче за Леа Иванова това се превръща в началото на тежък период. Заради изпълнението на определяната тогава като “упадъчна музика“ тя е подложена на политически репресии, арестувана и изпратена в лагера “Ножарово“.
След освобождаването си тя не се отказва от музиката. Напротив – продължава да гради кариерата си и постепенно се превръща в име, познато далеч извън България.
През 1957 г. започва почти тридесетгодишното й професионално и творческо партньорство с Еди Казасян. Той сформира и ръководи нейния съпровождащ оркестър, а двамата заедно покоряват сцени в Румъния, Унгария, Сърбия и редица други европейски страни.
Сред върховете в международната й кариера са концертите във “Фридрихщадтпаласт“ в Берлин, където през сезон 1962–1963 г. участва в седем програми. Гастролите й обхващат Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка и Близкия изток.
Леа Иванова се утвърждава като артист с международно признание и със свой неподражаем стил, а през 1985 г. е удостоена с орден “Кирил и Методий“ – I степен.
Примата на българския джаз умира в София на 28 май 1986 г., но името й продължава да живее както в историята на българската музика, така и в паметта на Дупница.
През 2024 г. общинският съвет в Дупница удостоява посмъртно Леа Иванова със званието “Почетен гражданин на община Дупница“. В мотивите за решението е посочено, че като една от най-големите български джаз изпълнителки тя е човек, свързал живота си с културата и спечелил многобройни признания за таланта си.
“Считаме за наш дълг, като активни граждани, да почетем “примата на джаза“ в България и наша съгражданка Леа Иванова с приза “Почетен гражданин на Дупница“, се посочва в мотивите.
103 години след рождението й Дупница има още един повод да си спомни за своята прочута съгражданка – певицата, която тръгва от града и стига до едни от най-големите сцени в света, превръщайки името Леа Иванова в част от историята на българския джаз.
--800.webp)
