60-дневният срок, заложен в рамковото споразумение между Съединените щати и Иран, изтече без Вашингтон и Техеран да са постигнали окончателна договореност. Постигнатият през юни меморандум трябваше да сложи край на военните действия и да даде начало на преговори по ключови въпроси, сред които ядрената програма на Иран, санкциите и бъдещето на стратегическия Ормузки проток.
Споразумението беше подписано на 17 юни от американския президент Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан. То представляваше 14-точкова рамка, която постави 60-дневен период за договаряне на окончателно решение след продължилия месеци конфликт.
Сред основните елементи на договореността бяха прекратяването на военните действия, възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, облекчаването на част от санкциите срещу Иран и създаването на условия за нови преговори по ядрената му програма. Споразумението обаче остави редица ключови въпроси нерешени, включително конкретните ограничения върху ядрената дейност на Техеран и механизмите за международен контрол.
Договореността започна да се разпада скоро след подписването й. Вашингтон и Техеран се обвиниха взаимно в неизпълнение на поетите ангажименти, а спорът около Ормузкия проток се превърна в един от основните препъникамъни. На 7 юли Тръмп обяви, че споразумението е приключило. Впоследствие Съединените щати възстановиха блокадата на ирански пристанища, а напрежението около стратегическия морски маршрут отново се засили.
Ормузкият проток остава в центъра на конфликта. През него в мирно време преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, което превръща всяко ограничаване на корабоплаването в сериозен риск както за регионалната сигурност, така и за световните енергийни пазари.
Иран настоява, че няма да промени позицията си, докато Съединените щати не изпълнят своите ангажименти. В Техеран се посочва, че сред условията са облекчаването на санкциите и освобождаването на блокирани ирански средства. В същото време Вашингтон настоява за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
На този фон дипломатическите усилия продължават основно чрез посредници. Пакистан и Катар поддържат канали за комуникация между двете страни, но към 12 август от Техеран заявиха, че няма реален напредък по възстановяването на временното споразумение. Иран отхвърли и информацията, че 60-дневният срок е бил продължен.
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че между Вашингтон и Техеран няма преки преговори, макар да продължава обменът на послания чрез посредници. Техеран настоява първо Съединените щати да се върнат към ангажиментите по временното споразумение.
Така изтичането на 60-дневния срок не доведе до очакваното окончателно споразумение, а остави редица от най-важните въпроси нерешени. Сред тях са бъдещето на иранската ядрена програма, санкционният режим и статутът на Ормузкия проток.
Въпреки че преките удари между американските сили и Иран са преустановени, напрежението в региона остава високо. Продължават атаки срещу корабоплаването и действия на подкрепяни от Иран групировки, което поддържа риска от нова ескалация.
Пред Вашингтон и Техеран остава трудният избор между възстановяване на дипломатическия процес и ново задълбочаване на конфронтацията. Засега признаците за пробив са ограничени, а спорът около Ормузкия проток, санкциите и ядрената програма продължава да блокира пътя към трайно споразумение.
--800.webp)
--800.webp)
