Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), поиска от Министерството на здравеопазването проверка на практиката лечебни заведения да изискват дарителски бележки за кръводаряване като условие за хоспитализация или планово оперативно лечение.
Повод за сигнала е конкретен случай с 86-годишна пациентка, на която предстои планова операция. Сред необходимите документи за прием лечебното заведение посочило и “дарителска бележка за двама кръводарители“, издадена от център по трансфузионна хематология в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
Необходимото кръводаряване било извършено в друг град в страната, но първоначално болницата отказала да признае издадената дарителска бележка с аргумента, че кръвта не е дарена в една от предварително посочените области.
В официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова АПАЗ поставя два основни въпроса – има ли нормативно основание пациентът да бъде задължаван да осигурява определен брой кръводарители, за да бъде хоспитализиран или опериран, и допустимо ли е лечебно заведение да определя в кой град или област трябва да бъде извършено кръводаряването.
Според АПАЗ случаят поставя по-широкия въпрос дали достъпът до лечение може да зависи от способността на пациента и неговите близки да намерят кръводарители.
Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането определя доброволността и безвъзмездността като основни принципи на кръводаряването. Още през 2022 г. Националната здравноосигурителна каса е посочила в свое официално становище, че лечебното заведение не следва да изисква дарителска бележка като задължително условие за хоспитализация.
От АПАЗ подчертават, че насърчаването на близките на пациент да дарят кръв е различно от поставянето на определен брой кръводарители като условие за лечение.
“Пациентът не може да бъде превръщан в отговорен за недостига на кръв в националната система на трансфузионната хематология“, е позицията на организацията.
Според АПАЗ подобна практика създава и предпоставки за нерегламентирани услуги. Когато семейството трябва спешно да намери кръводарители преди операция, хора в уязвимо положение могат да бъдат принудени да търсят лица, които предлагат кръводаряване срещу заплащане.
От организацията поставят въпрос и за географските ограничения. В парламентарен отговор от 5 септември 2025 г. Министерството на здравеопазването посочва, че законът не въвежда ограничения относно мястото на кръводаряване и гражданите могат да даряват кръв във всеки център или отделение по трансфузионна хематология в страната.
От 2014 г. функционира Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология, в която се поддържат данни за дарителите, дарените единици кръв, резултатите от диагностиката и местоназначението им. В същия парламентарен отговор Министерството посочва, че т.нар. дарителска бележка представлява работен документ и не е обвързана с правни последици.
На този фон АПАЗ настоява здравното министерство да провери доколко разпространена е практиката лечебните заведения да включват дарителски бележки сред задължителните документи за прием и има ли нормативно основание за това.
Организацията очаква и ясна позиция дали хоспитализация или планова операция могат да бъдат поставяни в зависимост от осигуряването на кръводарители от пациента и неговите близки, както и дали е допустимо да се въвеждат ограничения за мястото на кръводаряване.
АПАЗ призовава Министерството на здравеопазването при установяване на подобни практики да предприеме необходимите действия и да даде ясни и единни указания към лечебните заведения.
“Кръводаряването е акт на доброволност и солидарност. То не трябва да се превръща в пропуск за болницата“, заявяват от организацията.
АПАЗ очаква официалния отговор на Министерството на здравеопазването и информация за предприетите действия.
