Красива, амбициозна, успешна, отдадена и умна – Кристъл Станкова е от онези млади хора, които не чакат времето да им даде възможности, а сами си проправят път към тях. На 17 години тя е национален състезател и шампион по скокове на батут, но спортът е само една от посоките, в които развива своя потенциал. Наред с тренировките и състезанията Кристъл активно участва в младежки инициативи, работи за каузи, свързани със спорта и здравето, пише стихотворения и търси начини да бъде полезна на хората около себе си.
Родена в Кюстендил, преди време тя заминава за Стара Загора, за да учи в Спортното училище. Зад тази смела крачка стои и огромната подкрепа на нейните родители и на треньорката Мариана Макулова. “Преместих се да живея сама там, когато бях в 6 клас и постъпих в Спортно училище “Тодор Каблешков“. Бях повикана от треньора на националния отбор г-жа Мариана Макулова. Тя и родителите ми са основната причина да постигна тези успехи в живота и спортния си път”, сподели Кристъл.
В разговора ни тя разказва за първата си среща с батута, за отговорността да бъдеш млад лидер, за психичното здраве, за мечтите и за България, в която иска да вижда повече човечност, вяра и желание за промяна.
- Кристъл, вие сте състезателка по скокове на батут от Кюстендил, но се развивате и в сферата на младежките инициативи. Как успявате да съчетавате спорта с всичко останало?
- Когато си спортист, си свикнал всичко да бъде по график и изпипано по конец. Още от малка се научих, че правилното разпределение на времето е най-важно, защото именно така имаш време за всичко. Имам ясно подредени приоритети и точно според тях организирам времето си.
Младежките инициативи ми помагат много за израстването като човек и личност. Това ме удовлетворява и ме прави щастлива. Участвам в най-различни инициативи – доброволчески, спортни, културни, образователни и други.
С всяка една от тях израствам и разширявам мирогледа си. Точно поради тази причина винаги намирам начин да съчетая всичко в хармония.
- Как започна вашият път в скоковете на батут и какво ви накара да се влюбите точно в този спорт?
- Моят път започна в много ранна детска възраст. Когато бях на 4 години, мама и тати ме заведоха в залата и аз се качих на батута. Това беше моментът, в който влязох в друга вселена. Почувствах се свободна. Бях птица без криле, която мечтаеше да види света от високо и да му се радва. Влюбих се в спорта точно поради тази причина - защото ми даваше усещане за пълна свобода.
Вече 13 години всяка секунда, прекарана в залата, прави ума ми тих, душата ми щастлива, а мен - свободна птица. Като малка не се отделях от родителите си, а това беше първото място, където сама поисках да остана и дори не исках да си тръгвам. Нещо силно ме привличаше.
- Кое е специфичното, интересното, различното в този спорт?
- Този спорт е много различен от останалите, защото е цяло изкуство. Ние рисуваме картини във въздуха, ние сме артисти без четки. Нагледно изглежда лесно и не изглежда като нещо сериозно, но всеки, който опита да го приложи на практика, разбира, че изисква огромно постоянство и пълна концентрация. Спортът ни е опасен, затова трябва да бъдеш изключително внимателен и съсредоточен във всяко едно движение. Той е интересен, красив, но и истински труден. Не е за всеки, но всеки, който го практикува, е артист без четка.
- Колко време отделяте на тренировките и какви качества са необходими, за да успееш в скоковете на батут?
- Когато се подготвяхме за световните първенства и бяхме на лагери, тренирахме от сутрин до вечер – по две тренировки на ден. През останалото време е имало дни, в които сме тренирали по 5 часа, а в други – по 2. Времето за тренировка винаги е различно, но винаги достатъчно, за да бъдем максимално подготвени за предстоящото състезание или контролно. Нашата треньорка винаги е разпределяла времето ни правилно. Тя е с над 40 години опит и знае точно какво да направи, за да върви спортният ни път в правилната посока, да запази здравословното и психическото ни състояние и да бъде до нас.
Качествата, необходими на един състезател по скокове на батут, са трудолюбие, постоянство, търпение, интелект, дисциплина и характер. В нашия спорт психиката е от решаващо значение. Тя може както да те събере и да те отведе до най-високото стъпало, така и да те срине до най-ниското. Според мен психическото здраве във всеки спорт е изключително важно и трябва да се грижим за него така, както се грижим за физическото.
- Има ли някои от тези качества, които пренасяте и ви помагат в ежедневието?
- Да, абсолютно всяко едно. Тези качества са изключително важни в живота и са ми помагали в много ключови етапи. Без тях не мисля, че човек може да бъде успешен по правилния начин. Спортът те изгражда като личност именно чрез качествата, които придобиваш в него. Спортът е най-добрият учител за живота.
- Вие сте председател на Постоянната комисия “Спорт и здравеопазване“ към Младежкия общински съвет в Стара Загора. С какви проблеми и ситуации се занимавате в комисията?
- В комисията се занимаваме с развитието на спорта и подобряването на здравето на младите хора в Стара Загора. Организираме инициативи, работим съвместно с целия Младежки общински съвет и с Общината, за да насърчаваме спортната дейност и да акцентираме върху здравето на подрастващите.
Най-често срещаното предизвикателство е именно това, че трудно достигаме до младото поколение. В днешно време много млади хора забравят, че без здраве няма как да живеем пълноценно и че то е най-големият ни дар и приоритет. Също така се опитваме да покажем, че вредните навици – алкохол, цигари, наркотици и най-вече прекомерното време пред екраните - убиват потенциала ни и ощетяват времето, което ни е дадено.
- Наскоро влязохте в ролята на министър на здравеопазването, спорта и младежта. Какво означава за едно младо момиче да заеме такава роля?
- Да, участвах в симулацията МРБ – “Чайка“, Бургас, и заемах тази роля в продължение на една седмица. Задачата беше трудна, но не и невъзможна. Заедно с Министерския съвет изготвихме подобрен примерен бюджет за симулацията. Това беше най-голямото ни предизвикателство, защото трябваше да го подготвим едва за три дни, а, както знаем, истинският бюджет се изготвя с месеци.
Предложеният от мен бюджет беше увеличен с 25% спрямо настоящия, защото вярвам, че спортистите в България не заслужават толкова оскъдни ресурси. Също така здравеопазването не бива да бъде оставяно на заден план с минимално финансиране - та накъде е тръгнал светът без здраве?
Що се отнася до младежите, искаме развитие в България, но то няма как да се случи, ако не се влагат средства, които да ги подтикват да остават и да се надграждат. Защо да не бъдат увеличени стипендиите? Защо да не се обновят болниците? Защо лекарите да нямат по-високи заплати? Защо забравяме, че за да има държава, трябва първо да има хора в нея?
Точно затова аз бих инвестирала правилните средства в точното време, дори това да означава временен дефицит. Това е пътят към реалната промяна. Понякога трябва да инвестираш повече днес, за да постигнеш грандиозен успех утре.
- Ако бяхте министър за по-дълго време, какво щяхте да направите и промените?
- Ако бях министър за по-дълъг период, бих променила много неща. Но държа действията ми да говорят повече от думите, затова смятам, че каквото и да кажа в момента, е излишно. Залагам на принципа: по-малко думи, повече действия. Ако някой ден наистина заема такъв пост, искам промяната да се усеща, а не просто да се обещава. Празни обещания има предостатъчно. Защо и аз да правя излишен вятър, след като мога да бъда затишие пред буря?
- Успешно защитихте “Законопроект за насърчаване на психичното здраве на младите хора“. Защо избрахте именно тази тема?
- Психичното здраве е тема, към която изпитвам огромно уважение. За мен то е изключително важно, защото почти всеки човек преминава през трудности, но често мълчи от страх да не бъде осъден. Винаги съм поставяла този въпрос на преден план, включително и когато се кандидатирах за млад кмет на Стара Загора. Вярвам, че трябва да се обърне сериозно внимание на психичното здраве, за да могат хората да общуват по-открито, по-спокойно и с повече разбиране. Когато подобрим вътрешния си свят и комуникацията помежду си, ще има по-малко агресия, депресия, стрес и тревожност. Говоренето е началото на лечението, а лечението ни връща смисъла за живот!
- Какви са според вас най-сериозните проблеми, пред които са изправени младите хора по отношение на психичното здраве?
- Най-големите проблеми са въпросите, които си задаваме, преди да излезем от вкъщи, да се качим на сцена или дори преди обикновен разговор:
“Какво ще кажат сега за мен?“
“Добре ли изглеждам?“
“Може би не съм достатъчно добър/добра...“
“Ами ако сгреша?“
Тези мисли раждат постоянна тревожност. Много млади хора страдат и от депресивни състояния, но се страхуват да потърсят помощ.
Стресът при нашето поколение е голям и парадоксът е, че ние сме родени в сравнително спокойни и уредени времена. Според мен именно тук се крие проблемът. Лесните времена понякога раждат объркани и стресирани хора, защото липсата на истински предизвикателства води до пасивност и липса на цел. Трудните времена изграждат характер. Вярвам, че не трябва да се оплакваме от времето, в което живеем, а да поемем отговорност да го променим. Но когато хората се страхуват и спират да комуникират помежду си, няма как да има прогрес. Това е глобален проблем, който изисква незабавни мерки. Ако оставим нещата така, ще вървим в грешната посока.
- Смятате ли, че обществото подценява проблемите с психичното здраве при младите?
- Разбира се, че ги подценява. Ако не ги подценяваше, нямаше ежедневно да виждаме толкова тревожни новини. По-възрастните също често омаловажават темата с реплики от рода на:
“Едно време баба ти и дядо ти все на психолог са ходили...“
Да, те не са ходили, но и житейските обстоятелства тогава са били съвсем различни. Днес светът е по-динамичен и психоемоционалното натоварване върху младите е огромно. Както вече казах, родени сме в лесни времена и младите нямат ясни цели, с които да се занимават и да запълват времето си. Това ги натоварва психически.
- Как спортът например може да помогне на младите хора да се справят със стреса и напрежението?
- Спортът е пряко свързан с напрежението, особено преди състезание или важно контролно. Ключът е да се научиш да управляваш стреса така, както управляваш тялото си. Напрежението намалява тогава, когато насочиш енергията си в нещо градивно. Когато спортуваш, фокусът ти е изцяло върху движението, върху това да подобриш техниката си или да преминеш собствените си граници. Спортът ти дава възможност да смениш обстановката, да изразходваш натрупаното напрежение и да излезеш от залата с напълно прочистен ум.
- Като млад човек и спортист, каква промяна бихте искали да видите в България?
- Искам хората в България да станат по-земни, по-човечни, да вярват повече и да спрат да се съдят взаимно. Искам да виждам желание за личностно развитие и за изграждане на родината ни с труд и уважение. За съжаление, често виждам тъжни лица по улиците. Забравяме да бъдем благодарни за това, което имаме. Трябва да спрем с празните приказки и да започнем заедно да работим в една посока, вместо да търсим спасение в чужбина. България има огромен потенциал, но той често бива спиран от лошо управление. Истинската промяна ще дойде тогава, когато институциите започнат да работят реално за хората, а не за собствена изгода. За да развиваме държавата си, са нужни смелост и инвестиции в правилните ресурси.
- Кои са другите области, които ви вдъхновяват и в които бихте искали да се развивате?
- Обичам да пиша. Пиша стихотворения и влагам чувствата си в тях. Бих искала да развия този свой талант, за да могат хората да усещат думите ми с душата си и да намират утеха в тях. Обичам и да чета книги – в тях намирам спокойствие и вдъхновение. Освен това за мен е важно да бъда до хората, да ги подкрепям и да не ги оставям да се чувстват сами. Искам да помагам на всеки, който преминава през труден период, и да виждам повече искрено щастливи лица около себе си. Обществото ни има нужда от повече светлина и топлина.
- И накрая – какво бихте казали на децата и младите хора от Кюстендил и изобщо на всички, които имат мечта, но все още не са намерили смелост да направят първата крачка?
- Направете тази първа крачка, от която толкова много се страхувате! Ако паднете, изправете се, изтупайте дрешките си и направете следващата. Никой не е казал, че ще бъде лесно, но не забравяйте: “Бог дава най-тежките битки на най-силните си войници“.
Вървете, падайте, ставайте, но никога не спирайте! Защото, ако не направите първата крачка, губите пътя си, а загубите ли пътя, губите възможността да бъдете щастливи и да реализирате потенциала си. Мечтите, които са могли да станат реалност, остават затворени в страха. Красивите места, които сте могли да видите, остават само на снимка. А вие винаги ще се питате:
“Ами ако бях опитал/а?“
Бог има план за вас!
Направете първата крачка!
Вярвам във вас. Повярвайте и вие!
Снимки: Личен архив
Силвия КАЦАРОВА
