Майсторката на дантели разкрива каква е тайната на лютеницата и защо е най-богатата баба
Благоевградското село Логодаж отново ще заухае на домашно приготвена лютеница, бабини рецепти и тайни съставки. Онзи неповторим аромат, който те кара да огладнееш и за миг да се върнеш в детските години, когато баба вареше лютеница на двора, а после внимателно пълнеше бурканчетата.
На 29 август, събота, в двора на училището в село Логодаж ще се проведе Фестивалът на лютеницата. Празникът отново ще събере жители и гости на селото около вкуса на традиционната домашна храна, чистите продукти и рецептите, предавани от поколение на поколение.
Логодажките баби ще покажат как се приготвя истинската българска лютеница и ще споделят част от тайните, които са научили от своите майки и баби. Гостите ще могат да дегустират домашна лютеница, а фолклорната програма ще допълни празничната атмосфера.
Логодажките баби са една от запазените марки на благоевградското село. Те го прославят на всеки празник и при всяка своя изява. Сред тях е и една от най-активните самодейки - Веселинка Бойчева – жена, която трудно може да остане незабелязана. Тя е на всяко събитие – празници, културни прояви, чествания... Винаги е усмихната, пъргава и остроумна, готова да запее или да се хване на хорото.
Родена е в село Църварица, но още от малка се премества с родителите си в Благоевградско. От 1955 година до днес е заедно с Логодажките баби – 71 години на сцената, както с гордост отбелязва самата тя.
През годините Веселинка Бойчева е събрала и 30 златни медала. За отличията обаче говори с характерната си скромност и чувство за хумор:
“Колко са златни не знам, ама ги имам. От къде ми е талантът да пея – Божа работа. Мама пееше. Хиляди песни знаеше, а беше неграмотна. Аз съм си я наследила.“
Най-много обича жетварските песни и песните за трапеза. Но най-голямото богатство за нея остава семейството:
“Аз съм най-богатата баба в Логодаж. И съм най-щастливата. Това е защото имам 6 внуци и 4 правнуци.“
Грижата за семейството и за традициите вървят ръка за ръка в дома на баба Веселинка. Там тя пази нещо, което звучи почти невероятно – 100-годишен квас, който продължава да използва и до днес.
“Меся. Внуците много обичат питката с квас. Казвам ви честно, внуците все ме питат: има ли, бабо, питка с квас. Искам да знаят що е погача. Аз съм на 88 години, месила съм толкова пъти, колкото косми нямам по главата. На мама сестра й живя 100 години и тя поддържаше кваса. Моята тетка си го чуваше кваса откакто се е родила, както е думата. И това е от незапомнени времена.“
Така този квас се превръща в силна връзка между поколенията – нещо, което е било пазено в семейството десетилетия наред и днес продължава да живее в нейния дом. А тя иска тази традиция да остане и за внуците й, които с огромен апетит питат за домашната питка.
И когато човек има 100-годишен квас, вкусна погача и толкова години опит, съвсем естествено идва и поканата да посетим Логодаж. Баба Веселинка я поднася с усмивка и щипка хумор:
“Кой иска квас, да го тера в Логодаж. И коя мома иска убав маж – па да го тера в Логодаж.“
Но освен кваса, благоевградското село има още една вкусна тайна. За баба Веселинка лютеницата е истинска детска радост, но добрият вкус не идва само от хубавите продукти. Има и една стара хитрина, която днес малцина биха се сетили да използват – палешника.
Палешникът е острата желязна част на дървеното рало или плуг, която се забива в земята, за да я реже, повдига и обръща при оран с волове. В Логодаж обаче той има и друга роля – да придаде на лютеницата онзи особен вкус и аромат, който трудно може да бъде повторен по съвременен начин. Баба Веселинка разказва как се прави:
“Като го сложиш на жарта и бъркаш с него, такъв вкус прави, че не може с думи да се опише. Като 2-3 пъти нагрееш палешника до червено и разбъркаш с него лютеницата – това я прави най-вкусна. Толкова хубаво започва да ухае...“
Тя приготвя лютеницата у дома, а после идва ред на най-важната част – да бъде споделена със семейството.
“Притонвям си лютеницата у дома. Всички й се радват – вунци, правнуци. Домати миналата година отгледах като детски глави на един корен.“
Освен всички таланти и мъдрости, които пази, Веселинка Бойчева е прочута и като майсторка на дантели. Раклата й е пълна с различни произведения на изкуството, сътворени от самата нея – с една игла и една макара конец.
“Не е трудно шиенето – трябват им само игла за шиене и макара с конец. Но става бавно, изискват се умения, време и търпение.“
За нея обаче нито месенето, нито шиенето, нито сцената са тежест. Напротив – всичко това е част от живота й и от начина, по който тя се чувства полезна и свързана с хората около себе си.
“Работата не е тежка, когато я правиш с любов“, казва колоритната баба. А когато говори за живота, тя се връща към думите, които е чула от своята майка и които и днес носи със себе си:
“От майка ми знам: “Ще се радвате на чуждото, да дава Бог и на вас.“
Това е духът на Логодаж – да пазиш старите традиции и да ги предаваш на следващите поколения, като събираш хората около домашната храна, песента и хорото.
Силвия Кацарова
Логодажка лютеница
У наше село баби се заели да правят лютеница пред неделя:
С домати зрели и презрели, какви в градината найдели. И чушки прави като пушки, без семе даже и без дръжки. С морков, патладжан и лук и кой какъвто има зеленчук. Оцет и захар, сол на вкус – това го знае баба наизуст.
Пребува на огнището да ги печеш, па после бъркаш и мелеш и олио да се облажи, да може секой да намаже. А най-накрая – от огнището машата се топва бърже у тавата.
За лютеницата се иска майсторлък – при некои не става с първи път. Но усвоиш ли тайната рецепта, до фестивала вдигаш свойта летва.
--700.webp)
