Два метра кал, вода, разрушения и дом, който трябва да бъде разчистен почти от нулата. Така изглежда къщата на Неда Семерджиева-Уайт в Струмяни след пороя, който превърна улици в реки и остави след себе си огромни щети. Пред БГНЕС тя разказва за преживяното, за помощта на пожарникари и доброволци и за трудностите, пред които са изправени пострадалите.
Неда не е била в Струмяни в момента на бедствието. Казва, че това е било истински късмет, защото водната стихия е нахлула с огромна сила. “Слава Богу, че не бях. Това, което хората са преживели, аз ако бях тук, с тези два метра вода, които се блъскат в къщата, не знам как щях да се спася“, разказва тя пред БГНЕС.
На 25-и тя веднага тръгнала към Струмяни. Когато пристигнала, реката вече не била само в коритото си. Водата се насочила към домовете, а при нейния имот калта и отпадъците оставили след себе си тежки поражения.
“До два метра достигаше калта и остатъците, които бяха покрили къщата ми. На верандата ми тинята достигаше до 60 см, а вътре в къщата имаше също тиня и вода“, описва Неда.
За да стигне до дома си, тя първо трябвало да потърси помощ. Два часа обикаляла и търсела кой може да й помогне, докато на улицата срещнала пожарникари. Те пристигнали с багер и успели да отклонят водата, която била излязла от речното корито.
“Те ми помогнаха да вляза в къщата“, разказва Неда. Входната врата обаче вече не можела да бъде отключена и се наложило да бъде разбита. След това започнало тежкото разчистване.
На следващия ден пристигнала и техника за измиване. Със силна струя били почистени къщата и верандата. По думите на Неда обаче основната работа отново била свършена от хората, дошли доброволно да помагат.
“Значи всичко е само от доброволци, доколкото разбирам“, казва тя.
Желанието на доброволците обаче се сблъскало с липсата на достатъчно техника и инструменти. Хората работели с лопати, а тежката кал трудно се изнасяла без колички и подходящо оборудване.
“Доброволците също нямаха голям успех, защото само с голи лопати, няма колички, няма неща, които да ги улесняват. И те само с тези лопати се чудят накъде да отидат, какво да свършат по-качествено“, разказва Неда пред БГНЕС.
За нея случилото се не е просто природно бедствие, което е дошло внезапно и без предупреждение. Тя твърди, че проблемите с отводняването в района са били известни и преди. По думите й многократно е сигнализирала кметството за липсата на канализация и шахти.
“Когато ми се обадиха на 25-и, аз веднага пристигнах тук и реката течеше в моя дом, не в руслото на реката. Това се е случвало и преди. Много пъти съм предупреждавала кмета и съм го молила да вземат мерки“, казва тя.
Според Неда проблемът се задълбочил след изграждането на горната улица, където, по думите й, няма достатъчно шахти и канализация. Така при силен дъжд водата се насочвала към нейния имот, вместо да бъде поета от нормална отводнителна система.
На фона на всичко това идва и обявената държавна помощ. При посещението си в Струмяни министър-председателят Румен Радев обяви, че пострадалите ще могат да получат еднократна помощ от около 1171 евро. За хората, чиито домове са били залети, сумата изглежда далеч от реалните разходи за възстановяване.
“На мен само вратата ми сигурно струва хиляда евро. Грубо казано, разбира се. Нямам представа дали нещо ще се промени, но в България нещата вървят много мудно“, казва Неда.
Тя познава Румен Радев още от времето, когато той беше президент. Срещала го е и в Лисабон, а при посещението му в Струмяни разговаряла лично с него. Поканила го да види пострадалия й дом, за да се увери на място в мащаба на пораженията.
Въпреки срещата обаче Неда не крие скептицизма си. Според нея реакцията на държавата е можела да бъде по-бърза. “Фактът е, че не знам защо той доста дни след това дойде. Би следвало да дойде малко по-рано“, коментира тя.
За премиера тя казва, че все още не вижда необходимата активност, но допуска, че по-спокойният му подход може да е умишлен. “Може би неговият характер да е точно такъв – малко по-обмислящ, малко по-деликатен, не така агресивен. Да се надяваме, че ще има някакъв резултат“, казва Неда.
Докато институциите говорят за помощи, хората в Струмяни продължават да разчистват. След водата идва калта, след калта – ремонтите, а зад всеки повреден дом стоят разходи, които трудно могат да бъдат покрити с еднократна сума.
“Да се надяваме, че няма да са само тези около 1171 евро, защото ние просто не знаем какво да направим само с тях. Вижте поразията, която е тук наоколо“, казва Неда.
Така след оттеглянето на водата за хората започва второто изпитание – да възстановят домовете си и живота си. И докато калта може да бъде изнесена с лопати, за останалите щети ще са нужни много повече от доброволчески труд и еднократна помощ.
