За първи път в България товарен дрон се включи в директното гасене на горски пожар над Рилския манастир
За първи път в България товарен дрон се включи в директното гасене на горски пожар. Машината полетя над огъня в местността “Зъл камък“ над Рилския манастир – стръмен и практически непроходим терен, който сериозно затрудни работата на пожарникари, доброволци и тежка техника.
В операцията на 30 август се включи и доброволческата организация FireBrigade1, създадена от Димитър Димитров. Товарният дрон DJI FlyCart 100, оборудван с 80-литрова кофа, извърши множество полети и хвърли над тон и половина вода директно върху огнищата.
Пожарът възникна над Кирилова поляна, а първоначалното разузнаване на екипите на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ показа колко тежка ще бъде работата. Огънят е на място, известно като “Зъл камък“, над пропаст и в участък, до който достъпът на хора и техника е изключително труден. Точно там се оказа, че предимството на дрона е най-голямо.
Докато Димитров пътува от София към Рила, служители на ГДПБЗН осигуриха мобилен резервоар за вода. В логистиката се включиха и доброволци от Кюстендил. На терена беше намерена малка поляна насред гората, която беше използвана като площадка за излитане и кацане.
Пожарникари, доброволци и служители на Югозападното държавно предприятие осигуряваха работата на машината. Дронът поемаше вода, излиташе, достигаше до огнищата и се връщаше за следващия товар. Полетите не бяха броени, но доставената вода беше поне тон и половина.
Така 30 август 2026 г. остана като датата, на която в България за първи път безпилотен летателен апарат се включва за директно гасене на горски пожар. Но за човека зад машината това не е първата среща с огъня в Рила.
Един телефонен разговор превърна неделния ден в исторически
Димитър Димитров разбрал за пожара, докато бил със семейството си в София. Лятото обикновено е най-натовареният период за него заради дейността на FireBrigade1. Затова в неделя планът му бил различен – време със съпругата и сина му, разходка в района на НДК и обяд.Телефонът обаче променил плановете.
Полученият сигнал бил за пожар над Кирилова поляна. След разузнаването станало ясно, че огънят е на възможно най-неудобното място – “Зъл камък“.
Димитров чул информацията и се пошегувал с местна поговорка: “На зъл камък – зъл дрон.“ След това посочил часа, в който може да пристигне на терена с необходимото оборудване. Няколко часа по-късно дронът вече летял във въздуха.
Рила вече беше изпитвала възможностите му
За да се разбере защо именно Димитров разполагаше с такава техника и защо можеше да реагира в подобна ситуация, трябва да се върнем назад. Пожарът над “Зъл камък“ не е първата му среща с огъня в Рила.
Още през лятото на 2024 г., при големия пожар под Черни връх, Димитров се включва с професионален дрон. Машината е използвана за доставка на вода и материали от първа необходимост до хората на първа линия в планината. Труднодостъпният терен превръща въздушната доставка в ценна помощ за екипите, които се борят с огъня.
За участието си в гасенето на пожара и за помощта, която оказа на хората на терен, Димитър Димитров беше удостоен с почетен плакет от Община Дупница.
През лятото на 2025 г. голям пожар в Рила отново постави пожарникари, горски служители и доброволци пред изключително тежки условия. Огънят беше високо в планината, а достъпът до екипите и доставката на вода и оборудване бяха сериозен проблем. Тогава Димитров отново се включи с техника и дрон.
Този път машината беше използвана и за наблюдение на огнищата. Оборудван с термокамера и GPS система, дронът позволяваше да се проследява развитието на пожара и да се подпомага насочването на наземните екипи.
Тогава машината все още не гасеше огъня. Тя помагаше на хората, които го гасяха. Опитът от тези операции показа какво може да даде подобна технология в планината.
И две години по-късно възможностите на технологията вече бяха използвани по различен начин.
От IT бизнеса до огъня
Димитър Димитров е познат и като предприемач – той е основател и ръководител на българската IT и хостинг компания ICDSoft. Технологиите са част от професионалния му път, но през годините той започва да ги прилага и в друга сфера – в помощ на хората, които се борят с природни бедствия.
Той е създател и собственик на доброволческата организация FireBrigade1, а през годините той и екипът му са участвали в гасенето на десетки пожари в различни части на страната.
Постепенно доброволческата дейност се превърнала в нещо повече от участие с хора на терен.
Димитров започна да изгражда собствен ресурс – противопожарни автомобили, високопроходими машини, водоноски, дронове и специализирано оборудване.
Причината е проста: при горски пожар най-често проблемът не е само в това да има хора, които искат да помогнат. Проблемът е те да разполагат с необходимата техника, вода и възможност да достигнат до огъня.
Затова всяка следваща инвестиция запълва различна част от този проблем. Автомобилите осигурявали достъп. Водоноските – вода. Дроновете – възможност за въздушен транспорт. А противопожарните кули трябва да решат още един важен въпрос – пожарът да бъде видян възможно най-рано.
Преди водата идва димът
През последните години Димитров инвестира и в изграждането на противопожарни наблюдателни кули.
Идеята е пожарът да бъде установен още в началната му фаза, когато огнището е малко и възможността за бързо овладяване е много по-голяма.
Системите за видеонаблюдение и автоматично разпознаване на дим позволяват определени участъци да бъдат наблюдавани постоянно и при съмнение за пожар да бъде насочено внимание към конкретното място.
Това е другата страна на борбата със стихиите – не само да разполагаш с техника, когато пожарът вече е голям, а да се опиташ да го откриеш възможно най-рано.
Така около FireBrigade1 постепенно се оформя цялостен модел – наблюдение, ранно откриване, бързо достигане и осигуряване на вода и техника. Всичко това помогна на няколко пъти за бързото реагиране и овладяване на пожари в близост до границата и кюстендилските села.Полетът над “Зъл камък“ добави още едно звено към тази система.Директното гасене от въздуха.
Когато машината поема опасната част
Първият пожарогасителен полет над “Зъл камък“ показа не просто възможностите на една конкретна машина. Той показа как технологиите могат да бъдат използвани там, където човешкият достъп е ограничен.
Дронът не замени пожарникарите. Не замени доброволците. Не замени горските служители.Той пое една задача, която при конкретните условия беше изключително трудна – да достави вода директно до огнищата, без човек да трябва да преминава по опасния терен.Именно това прави случилото се над Рилския манастир значимо.
Преди две години дрон на Димитров доставяше вода и оборудване до хората, които се бореха с огъня високо в Рила. През 2025 г. той вече помагаше и за наблюдението и координацията на действията. На 30 август 2026 г. той вече достави водата директно на огъня.Разликата изглежда малка, но всъщност е огромна.
Защото между тези събития стоят години опит, десетки акции, инвестиции в техника, изграждане на инфраструктура и търсене на решения за най-трудните ситуации.
А на “Зъл камък“ всичко това се събра в един полет.
Първият.
И може би най-важният.
30 август 2026 г. – денят, в който товарен дрон за първи път в България беше използван за директно гасене на горски пожар.Зад машината стояха хората. А зад този първи полет стояха години работа.
Снимки:архив, FireBrigade1, личен профил Димитър Димитров
--800.webp)
