Навлизаме в 100-годишнината от рождението на изтъкнатата английска историчка и българолюбка Мерсия Макдермот. За нея има редица публикации, но целта на настоящата статия е да обърна специално внимание върху нейното творчество за България. Тя е написала общо 6 книги за нашата страна и се е утвърдила като истинска приятелка на България, която тя обича до последния си миг. Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в гр. Плимът, Великобритания, баща й Джефри Палмър Адсхед е бил хирург в кралския морски флот, а майка й Олив Мей Орме е учителка.
През м. юни 1948 г. тя е положила държавен изпит в Оксфордския университет и е завършила руска филология. През лятото на 1947 г. с група английски студенти е на бригада в бивша Югославия, където за първи път е установила контакти с българи, сред които бъдещият голям поет Павел Матев (1924-2004 г.). През учебната 1963-1964 г. и от 1973 до 1979 г. Мерсия Макдермот преподава английски език в Английската гимназия в гр. София. От 1970 до 1979 г. тя е водила курс “Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Дълги години е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон.
Мерсия Макдермот е член на Съюза на българските писатели, създаден през 1913 г. от неговия първи и дългогодишен председател народният поет и писател Иван Вазов. За огромните й заслуги към българщината тя е почетен гражданин на градовете Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия: “Орден на розата“, орден “Кирил и Методий“, орден “Мадарски конник“ и орден “Народна република България“ – Първа степен. За увековечаване на нейната памет са наименовани улици в Карлово, Гоце Делчев и София, а нейният личен фонд грижливо се съхранява в Държавна агенция “Архиви“ в София на ул. “Московска“ №5. (По сведения от интернет.)
През 1962 г. на английски език Мерсия Макдермот издава “История на България 1392-1885 г.“ В тази книга на научно-популярен език тя дава историята на България, като обхваща събитията от 1392 до 1885 г. През 1967 г. Мерсия Макдермот издава втората си и най-значима книга, претърпяла няколко издания, за Васил Левски “Апостолът на свободата“. През 1970 г. книгата е преведена на български от Иван Градинаров, а през 1973 г. е нейното официално представяне в Македонския дом. Определено трябва да кажем, че тази книга за Васил Левски й спечелва огромна популярност в България. Книгата е представена в редица градове и селища в страната, пред редица трудови колективи, а хората от признателност са й целували ръка и са й връчвали подаръци от сърце. През 1978 г. Мерсия Макдермот е публикувала свое изследване за живота и делото на Гоце Делчев под заглавие “Свобода или смърт“. За това изследване през 1978 г. тя е удостоена със званието “Доктор на историческите науки“. През 1987 г. в обем от 438 страници тя е написала биография на Яне Сандански със заглавие “За свобода и съвършенство“.
Мерсия Макдермот е направила подробни проучвания за живота и делото на Гоце Делчев и Яне Сандански като продължители на делото на Васил Левски в Гърция и бивша Югославия, където е разговаряла с живи участници и съратници на тези видни български личности. Книгата й за Яне Сандански е богато илюстрирана със снимки и е истинско богатство за нас професионалните историци и хората, които милеем за Майка България. Заслужават моята похвала ротарианците от гр. Сандански, които са изградили паметник на освободителя на гр. Св. Врач през м. октомври 1912 г. от османско владичество началникът на 7-а Рилска дивизия генерал-майор Георги Тодоров. На 18 юли 1929 г. с Указ № 402 село Св. Врач е обявено за град, а на 28 септември 1949 г. този град заслужено приема името на Яне Сандански.
На 10 април 2012 г. в Дома на културата в гр. Сандански изнесох две лекции. Едната бе посветена на освобождението на гр. Св. Врач от османско владичество, а другата на живота и делото на Яне Сандански. В препълнената зала на Дома на културата присъстваха хора от различни поколения, сред които имаше възрастни, учащи и др. Някои от тях бяха завършили дупнишката гимназия и гимназията в гр. Рила. Получих букет здравец от краеведката Славка Чергова и тези факти са отразени в моята научна монография от 2015 г. на стр. 288 и 289. (По изследвания на Иван Хаджийски.)
През 1998 г. Мерсия Макдермот е издала “Български народни обичаи“. В тази книга тя е популяризирала българските трудови и семейно-битови религиозни ритуали, народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и др. През 2016 г. Мерсия Макдермот е издала своите спомени и описания за България. Книгата й “Имало едно време в България“ е преведена от английски език от Лиляна Ванова. Тази книга е излязла от печат на български език през 2022 г. в обем от 344 стр. Прочетох я много внимателно и горещо я препоръчвам на всички, които обичат историята на България. За всички дупничани искам чрез нейната книга да внеса яснота, защо една улица се нарича “Венелин“. От справочния апарат на нейната книга уточнявам, че Юрий Иванович Венелин е живял от 1802 до 1839 г. и той е оставил име като виден руски славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог. Неговото истинско име е Георги Хуца, а Венелин е неговия псевдоним. (По изследване на Иван Хаджийски.)
В последната си книга Мерсия Макдермот дава изключително ценни сведения за България до 2016 г. За нея българинът е давал мило и драго, за да изучи своите деца. Мерсия Макдермот на една от книгите си е направила следното посвещение: “На българския народ, който ми даде повече, от колкото аз мога да му се отблагодаря“. (По изследване на Иван Хаджийски.)
От 31 декември 1948 до 1964 г. тя е омъжена за Джеймс Томас Макдермот, а през 1952 г. е родена дъщеря й Александра. Тя е доктор по химия и преподавател по физика – химия в САЩ. (По сведения от интернет)
През 1987 г. Мерсия Макдермот единодушно е избрана за чуждестранен член на БАН. През 2007 г. е удостоена със званието “Доктор Хонорис кауза“ на СУ “Св. Климент Охридски“. През 2003 г. Мерсия Макдермот е участвала по покана на института по исторически изследвания към БАН по повод 100 години от Илинденсто-преображенското въстатие. Тя е подчертала, че няма разлика между големите и малките държави, а трябва да се оценява духа на всяка една от тях.
През 2009 г. заедно с група видни български историци Мерсия Макдермот е представиле пред депутати в Европейския парламент в Брюксел най-новото си издание на книгата за Васил Левски. Основателно тя е сравнявала Георги Стойков Раковски с великия борец за италианска свобода с Джузепе Гарибалди, а Христо Ботев с Шандьор Петьофи. За нея Васил Левски е уникален, неповторим и несравним и с голяма признателност към него тя е носела златен медальон с лика му и къдрица с неговите коси. Този медальон е дарен на къщата-музей в гр. Карлово. (По изследвания на Иван Хаджийски.)
Изпълних свещен дълг като краевед-изследовател на Дупнишка околия, Дупнишкия край да популяризирам името и делото на Мерсия Макдермот. Голямата приятелка на България умира на 28 март 2023 г. и до последно е говорила за нашата страна. През м. август 1948 г. с група бригадири, работещи на язовир “Копринка“ близо до гр. Казанлък, тя е имала среща с тогавашния министър-председател Георги Димитров в резиденция Евксиновград. Тя е останала верна на неговите завети за Майка България. Поклон, дълбок поклон пред името и делото на Мерсия Макдермот, която за днешните и бъдещите поколения ще ни служи като ориентир за любов към България и всичко българско.
Гл. ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
