Как Кюстендилският край се превърна в “Овощната градина на България“

Кюстендилският край неслучайно е известен като “Овощната градина на България“. Благоприятните условия, трудът на поколения земеделци и постепенното въвеждане на нови технологии превръщат овощарството в основен поминък и в един от символите на региона. Зад това определение обаче стои дълъг път на развитие, свързан с труда, предприемчивостта и постоянството на хората, които превръщат земята в източник на препитание и просперитет.

Историята на този процес е разказана от първо лице от 91-годишния общественик от село Шишковци Милчо Спиров – бивш агроном, учител и директор, който през целия си живот е свързан със земеделието, образованието и развитието на родния край. В своя разказ той се връща към спомените от детството и ученическите си години, към традициите, предавани в семейството, и към времето, когато овощарството започва да се превръща в двигател на икономическия и обществен живот в Кюстендилско.

“Почвено-климатичните условия на Кюстендилския край в края на XIX век създават предпоставки за развитието на овощарството като основен поминък на населението. Постепенното преминаване от най-екстензивното към интензивното селскостопанско производство изгражда и утвърждава името на Кюстендилския край като “Овощната градина на България“.

Този материал е предназначен за предстоящия Празник на плодородието, който ще се проведе от 18 до 20 септември 2026 г. в Кюстендил.

Един от любимите ми спомени от ученическите години през 40-те години на миналия век в село Шишковци е стихотворението “Ябълкар“ от Никола Монев. То започваше така: “Ябълки червенки за мамулче двенки“.

Моята привързаност към овощарството беше наследена от родителите ми, чийто основен поминък бяха ябълковите и крушовите насаждения. Това е дало отражение дори върху родовата ми фамилия – Крушарски.

Този нов поминък за местното население – овощарството, е бил провокиран от изненадващото посещение в родното ми село през 1922 г. на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски – агроном по професия, учил агрономия в град Мюнхен.

На общоселско събрание, на което присъстват хора и от околните села, Александър Стамболийски произнася програмна реч. Той съветва стопаните да засаждат предимно овощни насаждения и лозя, като обещава да съдейства за реализацията на тяхната продукция: “Не бойте се, Европа е гладна и ще ви бъде изкупена цялата продукция“.

В изпълнение на тази препоръка много семейства организират производството на разсад и посадъчен материал. Започва масово изграждане на нови овощни градини, в които преобладават ябълковите и крушовите насаждения. Много от модерните за онова време сортове ябълки и круши намират подходящи почвено-климатични условия за отглеждане в района около двете реки – Струма и Драговищица.

В програмата за утвърждаване на овощарството в Кюстендилския край с ускорени темпове се планира и създаването на институт по овощарство. Със заповед на Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) той започва работа на 19 декември 1929 г. Негов първи директор е ст. н. с. I ст. Тодор Захов, който ръководи научното учреждение от основаването му през 1929 г. до 1939 г.

Потребността от този институт и неговото разширяване създават възможност в района на село Багренци да бъде организирана и да започне да функционира сортоизпитателна станция. Един от най-старателните ѝ директори е Иван Тошев, който полага много усилия за нейното утвърждаване.

Една след друга пророчески се сбъдват думите на Александър Стамболийски. Европа е гладна и произведената продукция от плодове и грозде се реализира без проблем там.

Почвено-климатичните условия са дали своето отражение върху количеството и качеството на произведената плодова продукция. Много семейства от село Шишковци и Кюстендилския край бързо се замогват финансово, а това от своя страна се отразява върху внедряването на новости в селекцията, агротехниката, растителната защита и други направления.

Вкусните и ароматни плодове, произведени в Кюстендилския край, създават предпоставка за развитието на пазар, който задоволява не само вътрешните потребности на населението, но и потребностите на европейските страни. Регистрирани са рекордни добиви от декар на национално ниво.

Бързо се изграждат пет търговски кантори за изкупуване на плодова продукция в село Шишковци, а на железопътната гара е построен огромен склад за краткосрочно съхранение на продукцията, предназначена за железопътен износ. Построени са и районни вакуумни фабрики в Кюстендил, село Копиловци, село Невестино и село Ваксево. Много безработни младежи и девойки от околните села намират препитание в тях.

Разкриват се селскостопански училища по овощарство и лозарство. През 20-те и 30-те години на миналия век населението е снабдено с гръбни и превозими машини за пръскане, а по-късно, през 50-те и 60-те години на XX век, се внедряват и тракторни машини – ОПВ и ОТВ, както и летателна техника – самолети и вертолети.

Това е процес на непрестанно задоволяване на потребностите от машини и съоръжения, агрохимически торове и препарати. Построени са много микроязовири, сред които “Дренов дол“, “Дяково“, “Коилица“ и други. След въвеждането на нискостебленото овощарство се усъвършенства хидромелиоративното строителство. Изграждат се мощни системи за напояване по реките Струма и Драговищица.

Стандартът на живот, културата и интелектуалното ниво на населението се повишават. Много младежи получават възможност да учат в европейски висши учебни заведения и по този начин научните постижения и културният етикет от Европа бързо и качествено се пренасят сред хората в България.

Много от заможните семейства успяват да реализират и внедрят в практиката високотехнологични машини, с които себестойността на произведената продукция рязко намалява, а печалбата се увеличава. Семейства като тези на Никола Митов, Богдан Богданов, Димитър Налбатски, Алексо Лихарски, Стоянчо Прънкьов и други от село Шишковци бързо се замогват и започват да инвестират в покупката на недвижима собственост – магазини, кръчми и хотели в големите градове на България.

Уедреното стопанисване на земята и рационалното прилагане на закона за търсенето и предлагането дават основание на всички институции отново да обмислят проблема със стопанисването на земята. Благотворителната мисия на земята е да изхранва населението на планетата, а за да бъде възможно това, е нужно всеки квадратен метър от нея да ценим като зениците на очите си.

Цялостният процес за утвърждаване на специализацията в Кюстендилския край, при която основен поминък на населението става овощарството, особено след 1930 г., довежда до това Кюстендил да се превърне в столица на “Овощната градина на България“.

Нека и за в бъдеще овощарството да цъфти и процъфтява със специализация и концентрация в Кюстендилския край“.