Николай Манански на 90: Учителят, оставил следа в поколения ученици от Ихтиман

Чете всеки ден, решава кръстословици, следи правописа и правоговора

Съпругата Надежда: Приемаме учениците си като наши деца

Емблематичният за Ихтиман учител Николай Манански отпразнува 90 години. Юбилеят му беше отбелязан и от СУ “Христо Ботев“ в Ихтиман, където дългогодишният преподавател е оставил една от най-ярките следи. Оттам определиха Манански като “тежката артилерия“ на българското образование – човек с непоклатим авторитет, който не просто е преподавал учебен предмет, а е изграждал характер, дисциплина и отношение към науката.

“Трудът и следата, която е оставил в стаите на това училище и в съзнанието на хиляди възпитаници, са непреходни“, посочиха от СУ “Христо Ботев“.

Николай Манански и неговата съпруга Надежда са учителско семейство. Пенсионирали са се през 1997 г. Двамата разказаха за своя вълнуващ житейски и професионален път.

Николай Манански е роден в Ихтиман в семейство на земеделци. Още като дете той познава труда отблизо. Помага на родителите си в земеделието, а с дядо си пасе животни. Именно така опознава и родния край. Съпругата му е категорична, че и до днес може да изброи десетки местности около Ихтиман, които е познавал още от детството си.

Паралелно с труда идва и любовта към знанието. Малкият Николай се влюбва в учението и се превръща в скромен, но отличен ученик. След завършването на гимназията мечтае да стане лекар. Причината е свързана и с един тежък инцидент от детството му. Докато помага при подготовката на храна за животните, се порязва тежко на машина. Тогава вижда труда на лекарите и хуманното им отношение и решава да се насочи към медицината.

Кандидатства с висок бал, но не е приет.

“Онези времена бяха смутни. Родителите му не са се записали за членове на ТКЗС и това се оказва пречка пред желанието му да учи медицина. Така един затворен път неочаквано отваря друг – пътя към учителската професия“, разказа съпругата му Надежда.

Като отличник и при тогавашния недостиг на учители Николай Манански е назначен в училището в село Мухово. Именно там прави първите си стъпки като преподавател. Това се оказва началото на професионален път, който ще го преведе през различни училища и институции, но винаги ще го връща при децата и образованието.

След Мухово Манански е преместен в гимназията като учител, а по-късно записва Учителския институт с профил български език и литература, френски език и физкултура. Завършва, но в този момент няма свободни места и така става дружинен ръководител в Гара Костенец. Манански подчерта, че е водил най-голямата пионерска дружина в България – около 1100 пионерчета.

Следва работа като учител в село Черньово, след това в Бойрица, а по-късно в училище “Никола Керезов“ в Ихтиман, което днес носи името “Св. св. Кирил и Методий“.

Пътят му продължава с ново предизвикателство. Манански е назначен за директор на Пионерския дом в Ихтиман – институция, която дотогава не е съществувала в града. Той е сред хората, които поставят основите му.

“Тогава беше в стихията си. Организацията, изграждането на материална база, събиранията, семинарите и различните мероприятия станаха един от силните периоди в професионалния му живот“, спомня си съпругата му Надежда.

Следва работа в градския комитет на партията в Ихтиман като завеждащ отдел “Агитация и пропаганда“, а по-късно Манански поема ръководна работа и в Техникума по селско стопанство. И там остава близо до учениците.

Тяхната история

След това отново се връща в гимназията. Именно там професионалният и личният живот се преплитат още по-силно. В училище “Христо Ботев“ е и Надежда, която е начален учител, докато той преподава български език и литература. Междувременно има и период, в който Манански е заместник-директор на същото училище.

Надежда разказва, че когато Николай е бил учител в “Никола Керезов“, записва висше образование като задочник в Софийския държавен университет, специалност български език и литература и история. През втората му година като студент двамата се запознават.

“Набързо се сгодихме, оженихме се и вървим напред в една посока“, казва тя.

По думите ѝ в повечето случаи са били на едно и също мнение. Учителството се превръща не просто в обща професия, а в общ начин на живот.

Сред най-интересните епизоди от съвместния им професионален път е един жребий. Учениците на Надежда от четвърти клас трябвало да продължат в пети клас при различни класни ръководители. По жребий именно Николай Манански се паднал да бъде класен ръководител на нейния клас.

Надежда вече била прекарала няколко години с тези деца и имала силна връзка с тях. “Началният учител е втора майка“, казва тя.

А Николай Манански бил известен със строгостта си и високите изисквания. Учениците започнали да идват при Надежда с думите: “Господин Манански иска това и това“. Отговорът ѝ бил: “Това са изискванията“. Преподавателката е категорична, че той не се отклонявал от учебните програми и държал учениците да знаят онова, което трябва да знаят.

“Сработиха се бързо-бързо, благодарение на взаимовръзката между него и мен. Това си остава един от важните моменти в живота ни.“

И до днес двамата не казват “моите ученици“ и “твоите ученици“. Казват “нашите“. “Смятаме ги като наши деца“, категорична е Надежда.

Двамата имат един син. Възможността единият да бъде в първа, а другият във втора смяна, както и разбирането от страна на директорите, им помагат да отгледат детето си. По-късно семейството се радва и на внучка – Емануела, която е в трети клас и носи името на баща си Емил.

Най-скъпи за юбиляра остават спомените от първите му години на учителстване в Мухово. Там, сред децата от селото, Николай Манански истински се влюбва в учителската професия.

“Първото му съприкосновение с детските души оставя силен отпечатък върху него. Макар да е бил млад, именно тогава разбира какво означава да бъдеш учител“, разказа Надежда.

Съпругът ѝ се включи с още един силен спомен – времето на откритите уроци. Тогава преподавателите са посещавали часовете на свои колеги, за да наблюдават, да обсъждат и да предават опит. Има случаи, когато директори от целия окръг са идвали на показни уроци при него. Отзивите са били отлични.

Днес Николай Манански продължава да чете по два-три часа на ден. Абонирал се е за три вестника – “Трета възраст“, “Златна възраст“ и “Минаха години“. Решава кръстословици, прави справки в тълковния речник и в речника за чужди думи. Продължава да следи правописа и правоговора.

Новите технологии обаче остават по-далеч от него. Електронните устройства и постоянно променящият се свят на технологиите не са неговата стихия. Това обаче не означава, че е загубил интерес към случващото се. Следи новините и обществените теми по телевизията и във вестниците.

Сред големите му страсти е туризмът

Николай и Надежда са носители на златни значки “100 национални туристически обекта“ – отличие, което се получава след посещение и събиране на печати от всичките 100 обекта в страната. Те са сред първите в туристическо дружество “Еледжик“, които получават златните медали.

Днес вече няма същата възможност да практикува туризма, но интересът остава. Следи “Туризъм“ по телевизията, както и предаването “История.БГ“ по БНТ.

Животът му е белязан и от множество отличия. Сред тях са орден “30 години Народна власт“, званието “Отличник на МНП“, както и различни награди.

Днес, на 90 години, Николай Манански продължава да следи образованието и особено темите, свързани с възпитанието на децата. Това е и една от темите, които го вълнуват най-силно.

Съвременните случаи на тежки прояви в училищата го тревожат. “Когато гледа по телевизията информация за фрапиращи случаи, свързани с ученици и училищната среда, той ги преживява дълбоко. В нашите години като учител подобни случаи не е имало“, категорична е Надежда.

По думите й, много вода е изтекла до 90-ия му рожден ден. Това е цял един живот. Но има нещо, което прави този живот още по-богат – съзнанието му е бистро и двамата все още могат да споделят спомени, да се връщат към общия си професионален път и да говорят за учениците си.

На прага на новата учебна година Николай и Надежда отправят своето пожелание: “Винаги на първо място са били здравето на децата, на колегите, на всички хора и успехите в овладяването на знанията“.

За двамата учители 15 септември остава специален ден, свързан с вълнението от началото на още една учебна година. Пожеланието им е децата да бъдат здрави, да се отнасят с уважение към своите учители и да имат желание да учат и да трупат знания.

Силвия Кацарова

Снимка: СУ “Христо Ботев“