Родственицата д-р Виктория Каракостова: Беше много красива и аристократична, а отвътре – истински разкош
Има къщи, които времето не успява да заличи. В тях има нещо, което трудно може да бъде изградено днес – характер и история. Времето оставя все по-видими следи по стените им, но духът от онези години продължава да живее в тях.
На ул. “Христо Грънчаров“ в Дупница са се събрали не една и две красавици от старо време. Една от тях обаче привлича погледа още отдалеч със своята аристократична снага и внушително присъствие.
Къщата няма как да остане незабелязана. Тържествено стълбище, изящна арка и характерни детайли все още напомнят за очарованието на градските домове от началото на 20 век.
Това е Каракостовата къща. Зад красивата ѝ фасада стои историята на една от изявените фамилии в Дупница, свързана с тютюна.
Къщата носи името на своя някогашен собственик – тютюневия търговец Янаки Каракостов. Според книгата “Видни дупничани“ на краеведа и изследовател гл. ас. Иван Хаджийски, Янаки (Наки) Каракостов е добре познат тютюнотърговец. Той е наеман от чуждестранни фирми да изкупува тютюн от Югозападна България, с което фамилията се утвърждава сред разпознаваемите търговски имена в региона. Един от синовете му - Костадин (Кочо) Накев Каракостов се установява в къщата със семейството си.
Днес на първия и на втория етаж на къщата живеят различни собственици, но нито един от тях не е наследник на фамилия Каракостови.
Каракостовата къща е сред домовете, включени в изложбата “Старите градски къщи разказват истории“, представена в Историческия музей в Дупница. Експозицията разглежда архитектурното наследство и бита на хората, живели в Дупница, Кюстендил, Крива Паланка и Кратово през втората половина на 19 и началото на 20 век.
Елегантната украса, премерените орнаменти и представителният облик превръщат Каракостовата къща в един от интересните образци на градския сецесион в Дупница. На експозицията стана ясно, че именно приходите от тютюна дават възможност за изграждането на толкова представителна фасада на къщата.
Фамилия Каракостови заема важно място в икономическия живот на Дупница. Благодарение на търговската дейност и общественото си положение семейството се утвърждава сред местния тютюнев елит, чиято роля надхвърля пределите на Дупница.
Самата къща е построена в началото на 20 век. Архитектурата ѝ носи характерните черти на виенския Арт нуво – елегантна и сдържана фасадна украса, премерена орнаментика и представителен облик, типичен за градската жилищна архитектура от онова време. Внушителното стълбище и масивният сводест вход създават усещане за градска вила – тип, широко разпространен в София, Пловдив и Видин през периода 1910–1930 г.
Въпреки архитектурната и историческата си стойност, къщата няма статут на защитен обект.
Родственицата на фамилията д-р Виктория Каракостова от Благоевград пази лични спомени за Каракостовата къща в Дупница, която е посещавала като дете заедно със своята баба. Според разказа й, родът Каракостови има два основни клона – единият се установява в Горна Джумая, днешен Благоевград, а другият – в Дупница. Корените на семейството са от Крушево, Македония.
Бащата на Янаки Каракостов – прадядото на д-р Каракостова – умира сравнително млад. В края на 80-те години на 19 век неговата съпруга Анастасия напуска Крушево заедно с тримата си синове и двете си дъщери и се установява в Горна Джумая. Там вече се намира най-големият ѝ син Александър, който е започнал да се занимава с тютюн като прекупвач. Сред по-малките деца е и Тома Каракостов – дядото на д-р Виктория Каракостова. Той е с 15–20 години по-млад от големите си братя и остава в Горна Джумая. Занимавал се е с търговия на платове, имал е шивашки работилници и манифактура.
Янаки тръгва по стъпките на Александър и по-късно той се установява в Дупница – един от важните центрове на тютюневата търговия в региона по онова време.
“Янаки се включва в същия бизнес и се премества да живее в Дупница, където е седалището на “Никотиана“, разказа д-р Каракостова.
По думите й, в рода им отдавна се разказва, че той е човекът, вдъхновил Димитър Димов при създаването на образа на Костов – експерта по тютюните в “Никотиана“ от романа “Тютюн“.
Янаки Каракостов се жени за Виктория, която също е от Вардарска Македония. След брака започва и изграждането на дома им в Дупница в началото на 20 век.
През 1904 г. се ражда големият им син Константин, известен като Кочо Каракостов.
“Къщата е в стил сецесион, това, което е било модерно в началото на 20 век. Много добре издържана и с добро разположение“, разказа д-р Каракостова.
Като малко момиче тя е идвала често на гости в Дупница заедно с баба си.
“Къщата беше много красива, с една хубава ограда, с външно стълбище, аристократична. Отвътре беше разкошна“, спомня си тя.
В паметта ѝ са останали големият салон, дървената маса, около която се събирали много хора, интересните полилеи, салонните бюфети и тапицираните столове.
И днес, когато посещава Дупница, д-р Каракостова не пропуска да погледне към старата къща. По думите ѝ за времето си това е бил един от най-впечатляващите домове в града.
Янаки и Виктория имат три деца. Най-големият им син Константин, известен като Кочо Каракостов, е роден през 1904 г. Той учи икономика в Швейцария, като прекарва част от студентските си години в Цюрих. Съдбата му обаче е белязана от тежък инцидент.
“При една трамвайна катастрофа трамвай премазва краката му. Беше с ампутиран крайник, ходеше с протези, с помощни средства“, разказа родственичката.
Кочо е работил като счетоводител. Именно той остава да живее в Дупница и обитава Каракостовата къща със семейството си до края на живота си.
Другият син на Янаки – Таки – получава престижно образование в Робърт колеж в Цариград, а впоследствие пак там учи международни отношения. По-късно работи в дипломатическата служба в Хелзинки.
Най-малката дъщеря, Виолета, известна в семейството като леля Лета, е родена през 1918 г. Тя се установява трайно в София и е била филолог.
“Янаки беше много популярен, обикаляше Самоков, Пловдив, навсякъде, където имаше “Никотиана“ . Освен тютюневите складове, те инспектираха и местата, където са работили жените – как се напасва тютюнът, как се суши, как се преработва“, разказа д-р Каракостова.
По думите ѝ Янаки пътувал много из страната и очевидно е бил добре заплатен, което позволило на семейството да изгради внушителния си дом в Дупница.
Кочо Каракостов и съпругата му остават да живеят в семейната къща. Техните синове Васил и Жан по-късно се установили в свои апартаменти в Дупница. Васил Каракостов е бил учител по френски език и е преподавал в Дупница, Кочериново и други населени места от тогавашната Дупнишка околия.
Другият им син, Петър Каракостов, избира съвсем различен път – театъра. Той работи като режисьор в Харманли и Хасково. Петър има син Виктор.
Историята на фамилията пази и интересна традиция с имената. Константин е име, което се предава в рода – бащата на д-р Каракостова също е Константин, а дъщеря ѝ носи името Константина.
Същото се случва и с името Виктория. “Аз съм Виктория, моята баба беше Виктория, на Янаки Каракостов жена му беше Виктория – тези две имена се повтарят в поколенията“, разказва тя. Семейството на нейния дядо Тома също има собствен дом в центъра на Благоевград. По думите ѝ тази къща е била купена от турско семейство, напуснало Горна Джумая през 1903 г. по време на Илинденското въстание.
С времето наследниците се разпръсват, а голяма част от фамилията вече не е между живите.
А Каракостовата къща стои на своето място в Дупница – със сецесионната си фасада, елегантно стълбище и аристократичния си облик. И освен архитектурата, историята я прави още по-интересна - зад стените й се преплитат тютюневият бизнес, съдбата на една македонска фамилия, споменът за човек, вдъхновил самия Димитър Димов...
Силвия Кацарова
