30 години от убийството на Андрей Луканов: поръчителят остава неизвестен

Три десетилетия изминаха, откакто четири изстрела проехтяха на столичната улица "Латинка" 15, белязвайки завинаги датата 2 октомври 1996 г. като деня на първото показно убийство на държавник в съвременната история на България.

Убийство, което беляза прехода от комунистическия режим към демокрация и шокира няколко поколения българи.

Един от най-влиятелните и противоречиви архитекти на посткомунистическата реалност - Андрей Луканов - бе застрелян на прага на дома си. Наричаха го Сивия кардинал, Бялата лисица, Архитектът на прехода и Бащата на куфарчетата, а днес - 30 години по-късно въпросът "Кой дръпна спусъка?" отдавна изгуби своята юридическа стойност сред съдебни папки, оправдателни присъди и разпаднали се обвинителни тези.

Истинският въпрос, който продължава да стои без отговор от българското правосъдие, е друг - кой сложи мишената върху бившия премиер и по какви причини.Отговори обаче няма. И никога няма да има.

Покушение на рожден ден

На 2 октомври 1996 година в дома на 40-ия български министър-председател има семеен празник. Съпругата му Лилия отбелязва своя 57-и рожден ден. Андрей Луканов приготвя закуската, но предупреждава жена си, че закъснява за среща, денят му ще е натоварен и едва ли ще успее да ѝ купи цветя.

Бившият премиер бърза за разговори в българо-руското акционерно дружество "Топенерджи", което е посредник в доставките на руски природен газ за България. Луканов е негов ръководител от 1995 г.

Минути след 9 часа той излиза от дома си и се качва в лекия автомобил "Пежо 306", в който го чака личният му шофьор. Охрана няма. Колата е паркирана на около 15-20 метра от входа.

Секунди по-късно Андрей Луканов слиза от пежото и се връща към кооперацията. Звъни по дофомона на съпругата си и тогава проехтяват изстрелите. Един от куршумите пронизва политика в дясното слепоочие, а другите 3 - в гърба. Стрелбата е от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет "Макаров".

Районът е блокиран, а свидетели разказват, че в дните преди екзекуцията около блока на Луканови е забелязан мъж с вид на клошар. В деня на убийството извършителят е бил с широк панталон и синя работна манта.

След разстрела килърът побягва между блоковете и захвърля дрехите си във вход на съседна сграда на ул. "Димчо Дебелянов". Те са намерени почти веднага от полицията.

Оръжието на убийството обаче е открито едва 36 дни по-късно от 88-годишния Цвятко Николчовски, който вади от пощенската си кутия в блок 86 на ул. "Димчо Дебелянов" листчета и вестник. Едно от тях пада. Възрастният мъж се навежда и вижда вързоп между радиатора и стената. В него има пистолет "Макаров" и заглушител. Балистичната експертиза потвърждава, че това е оръжието на убийството.

Оказва се, че със същия пистолет месеци по-рано (през март 1996 г.) в София е застрелян украинският гражданин Сергей Шанин.

"Никога не бях убеден, че с пистолета, с който е убит Шанин, е убит Луканов. Това е несериозно за едно такова убийство", казва години по-късно топкриминалистът Ботьо Ботев, който тогава е директор на отдел "Убийства" в МВР и пристига на ул. "Латинка" 15 минути след подаването на сигнала за покушението. Според Ботев "този пистолет е можело да бъде продаден или даден на някого".

По намерените клошарски дрехи и пистолета не са открити годни биологични или пръстови отпечатъци, които да свържат реално конкретен човек с престъплението.

Хипотезите за убийството на Андрей Луканов започват от вътрешнополитически сблъсък в БСП, минават през енергийната мафия, конфликт с боса на "Мултигруп" Илия Павлов и стигат до покушение заради финансови и икономически интереси около кръга "Орион".

Именно последната е и единствената версия, стигнала до съда. Според обвинението поръчител на разстрела на Бялата лисица е шефът на строителна компания "Колонел" Ангел Василев, близък до бизнес кръга "Орион" (свързван с премиера Жан Виденов).

Мотивът - конфликт на интереси и опити на Луканов да свали Виденов от власт. Новият премиер и лидер на БСП обвинява съпартиеца си, че не се отказва от властта, а иска да се увековечи в нея чрез природния газ. В същото време страната изпадна в тежка икономическа криза.

През 1999 г. МВР обявява убийството за разкрито, задържайки като поръчител шефа на "Колонел" Ангел Василев. Заедно с него са арестувани шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев-Гопе, както и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов. За физически убиец ("клошаря") е посочен Русов, който е задържан в Украйна и докаран в България с кораб. Пистолетът пък бил даден на килъра от Кичатов.

През 2003 година Софийският градски съд постановява пет доживотни присъди. Обвиняемите обжалват и година по-късно апелативните магистрати отменят решението на първата инстанция. В съдебната зала става ясно, че ключовите самопризнания на подсъдимите са изтръгнати с брутални мъчения и физическо насилие в тайни полицейски бази (т.нар. "Къща на ужасите" в Копривщица), а намерените биологични следи не съвпадат с ДНК-то на петимата. Според апелативния съд прокуратурата се е справила по безспорен начин само с установяване на времето, мястото и механизма на убийството на Андрей Луканов.

През 2007 година Върховният касационен съд оправдава окончателно всички подсъдими в процеса за убийството на Луканов. Тогава в мотивите си съдът посочва, че апелативният съд правилно е анализирал доказателствата по делото, включително и тези, събрани допълнително. Затова касационната инстанция приема позицията на САС, че прокуратурата не е успяла да докаже обвинението по несъмнен начин.

ВКС се е съобразил и с принципите на наказателното правораздаване в демократичните наказателно-правни системи, като забраната за използване на принуда за получаване на изгодна за обвинението информация и недопустимостта на осъждане, което се основава само на самопризнания.

Така най-знаковото дело в историята на новата българска държава се превръща в пълно фиаско за правораздавателната система.

През 2012 г. Юрий Ленев осъжда страната ни в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Европейският съд установява, че Ленев е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания и му присъжда обезщетение в размер на 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото.

Така и до днес разстрелът на бившия премиер остава неразкрит, а поръчителите неизвестни.

Източник: Dir.bg

Снимки: БТА, Bulphoto