С много топлина, спомени и човешки истории бе отбелязан 90-годишният юбилей на Евдокия Славева Величкова, дългогодишна учителка към болничните заведения в Дупница. Сред близки, приятели и колеги празникът се превърна в среща на поколенията и повод да бъдат припомнени важни моменти от нейния личен и професионален път. За тържеството, спомените и хората, които го превърнаха в специален ден, разказва Милчо Спиров.
Юбилеят на Евдокия Славева Величкова, по мъж Динкова, бе отпразнуван в присъствието на многобройни роднини, приятели и колеги.Броят на столовете в банкетната зала в ресторант “Кондор“ определяше и броя на гостите. Отрупаните с мезета и напитки маси допълваха тържествената атмосфера и придаваха на празника особен колорит. Облеклото на юбилярката я подмладяваше, а грейналите усмивки по лицата на гостите допринасяха за празничното настроение.
Точно в определения час синът ѝ, инж. Светослав Динков, откри тържествената част. Той благодари на гостите за оказаното внимание и уважение към неговата майка. Признателният син се обърна към нея с най-топли приветствени думи и съвсем накратко, но ясно и задълбочено представи нейния жизнен и професионален път.
Тържеството продължи с кратки разговори между присъстващите на фона на приятна музика. Вкусните предястия, съчетани с качествените напитки, допринесоха за доброто настроение на гостите.
Всичко това беше организирано и аранжирано от снахата Юлия Динкова, която до края на празника общуваше с гостите и се грижеше за техния комфорт.
В своето кратко, но изключително увлекателно експозе Евдокия разказа за своето детство, юношество и зряла възраст, като така последователно пренесе всички присъстващи през различните и интересни етапи от своя живот.
Тя говори за своите родители – баща си Славе Величков, виден икономист и общественик, завършил Стопанската академия в Свищов през 1939 г., и майка си Йорданка. Сподели спомени за голямата любов със своя съпруг Петър Динков, бивш директор на “Галенова фабрика“ и завод “Хо Ши Мин“, както и за своя нелек житейски и професионален път.
С особена топлота Евдокия разказа за своите деца – учителката Диана и инженера-химик Светослав Динков, известен като директор на международни фармацевтични фирми в България и Дубай, както и за своите внуци Марио, Петър, Ростислав и Ева.
Може би дълго се е подготвяла за този празник, защото мислите ѝ течаха леко и последователно, а старанието ѝ подсказваше стремежа да не пропусне нищо съществено от своя дълъг и изпълнен със събития живот.
Своите семейни години тя разлистваше като написан роман. Щастието ѝ вървеше редом с безброй преживявания и спомени. Безспорно, като най-силен отпечатък върху своето професионално израстване и утвърждаване тя посочваше ролята на семейството – неговата подкрепа, присъствие и значение във всички важни моменти от живота ѝ.
Когато говореше за важни моменти от семейния си живот, тя често посягаше към масата пред себе си, за да покаже някоя снимка, запечатала мигове от живота на семейството. Не пропусна да покаже и завоюваните награди на своя син, дъщеря, снаха, внуци и внучка.
С нетърпение синът ѝ Светослав очакваше своя ред, за да вдигне тост и да поздрави своята любима майка, като ѝ пожелае най-хубавите неща, които вероятно е обмислял в дългите безсънни нощи преди празника. В своето слово той сподели спомени за методите на възпитание на своята майка, които в определени моменти са допринесли за неговото израстване като човек и утвърждаването му като голям специалист.
След това домакинята пожела на гостите да се чувстват като у дома си и да прекарат щастливи мигове на това весело тържество. Не след дълго пристигна и празничната торта на фона на песента “Честит да бъде този ден“, изпълнена от Мая Нешкова. Дъщерята Диана даде начало на танците и първа поздрави своята майка.
От името на гостите дългогодишният учител и директор, почетният гражданин на Кюстендил Милчо Спиров, съпруг на първата братовчедка на юбилярката Агница Георгиева, доизясни някои пропуснати, но много специфични и положителни моменти от живота на юбилярката. Той подчерта значението им като ценности, които е необходимо да бъдат утвърждавани и съхранявани в поведението на нейните потомци.
“Настоящото събиране даде повод да направим извода, че населението на Дупница притежава онези характерни качества, които особено ясно се проявяват по време на подобни празненства. На първо място силно ме впечатли точността, с която поканените гости се отзоваха в ресторанта. Пролича и умението им да се изслушват и да общуват помежду си.
Изказаните спомени бяха един от друг по-вълнуващи и необходими за освежаване на паметта. Особено важно е възрастните хора да служат за пример и подражание на подрастващите до края на живота си, а техните съвети и поведение да оставят градивна следа и скъп спомен у следващите поколения. Този юбилеен празник, наситен с много смях, музика и песни, както и със споделени радостни мигове от живота на юбилярката, ми даде основание в заключение да пожелая на всички крепко здраве, мир и разбирателство – както в семейството, така и в обществото.
Пожелах в същата творческа и приятна обстановка, в която сме сега, и след 10 години отново да се съберем, за да посрещнем нейния 100-годишен юбилей. На добър път! За дълъг и щастлив живот!“, допълни Милчо Спиров.
