България Свят

Силяновска към София и Брюксел: Не може въпросът за българите да е едновременно двустранен и европейски

  06.10.2026 08:20  
Силяновска към София и Брюксел: Не може въпросът за българите да е едновременно двустранен и европейски

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска постави под въпрос начина, по който България и Европейският съюз определят въпроса за включването на българите в конституцията на страната като условие за напредък по европейския ѝ път.

В интервю за телевизия “Сител“ Силяновска заяви, че темата не може едновременно да бъде определяна като двустранен въпрос между София и Скопие и като въпрос, който се разглежда в рамките на отношенията между Северна Македония и ЕС.

“България казва, че въпросът не е двустранен, а си имаме работа с ЕС. А г-жа Фон дер Лайен казва: трябва да разговаряте и чрез диалога да размените различни позиции. Е, сега, не може да квалифицирате проблема и като двустранен, и като проблем с ЕС“, заяви Силяновска.

По думите ѝ първоначално именно България е била държавата, която е поставяла конкретни забележки по темата, докато други страни членки не са отправяли подобни искания.

Скопие поставя под въпрос ролята на протоколите

Силяновска коментира и протоколите, подписани между България и Северна Македония. Според нея те са част от заключенията на Съвета на ЕС, но не са част от преговорната рамка на Северна Македония.

“Не можете да променяте двустранен договор с протокол“, заяви президентът.

Тя посочи, че е необходимо да се изясни каква е правната роля на протоколите и доколко те могат да бъдат използвани като аргумент при евентуално блокиране на европейския процес.

По думите ѝ именно предвидимостта е един от основните въпроси за Скопие, тъй като решенията, свързани с протоколите, могат да оказват влияние върху процеса на присъединяване.

Конституцията – решаващата стъпка

Въпреки спора около характера на условията, поставени пред Северна Македония, включването на българите в конституцията остава ключов въпрос за продължаването на европейската интеграция на страната.

Силяновска заяви, че не може да даде гаранция, че конституционните промени ще бъдат приети, тъй като за тях е необходимо мнозинство от две трети в парламента.

“Депутатите представляват гражданите и както във всеки европейски парламент, гласуват според собствените си убеждения“, посочи тя.

“Кой някога е преговарял в ЕС за идентичност?“

Президентът на Северна Македония постави под въпрос и твърдението, че няма заплаха за македонската идентичност.

Повод за коментара ѝ са думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещението ѝ в Скопие, че Северна Македония ще бъде приета в ЕС “с нейната идентичност и език“.

Силяновска обаче посочи, че в документите по европейския процес е включена едностранната декларация на България относно езика в Северна Македония.

“Ако няма проблем, извинете, тогава какъв е въпросът, свързан с българите? Не е ли това въпрос на идентичност? Кой някога е преговарял в ЕС за идентичност?“, заяви тя.

По думите ѝ историята и културата също са неразделна част от идентичността.

“Политическите лидери идват и си отиват. Мен ме интересуват документите“, подчерта Силяновска.

Фон дер Лайен призова за разговор със София

По време на посещението си в Скопие в края на миналата седмица Урсула фон дер Лайен е посъветвала премиера на Северна Македония Християн Мицкоски да потърси среща с българския министър на външните работи по време на предстоящата среща в София, посветена на железопътния Коридор 8.

Целта е да бъде направен опит за възстановяване на пътя на Северна Македония към преговори с ЕС.

“Ясно е, че принадлежите към нас (ЕС)..., сега ви остава само една решаваща стъпка“, заяви Фон дер Лайен, визирайки промените в конституцията.

Тя подчерта, че Европейският съюз очаква Северна Македония да направи тази стъпка, за да може да продължи напред и да отвори първия преговорен клъстер.

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски от своя страна заяви, че страната иска да бъде част от ЕС и очаква по-силна политическа подкрепа от европейските институции.

Така спорът между София и Скопие отново се оказва в центъра на европейския път на Северна Македония – между изискването за конституционни промени, българската позиция и настояването на Скопие за по-ясни гаранции и предвидимост в процеса.

 Снивка/ БГНЕС / EPA / THOMAS TRAASDAHL