Кораб, останал без работещи системи след атака с дронове край Одеса, продължава да дрейфа в Черно море и вече се намира в изключителната икономическа зона на България. Плавателният съд е на около 40 морски мили източно от нос Шабла, а според морски експерти движението му трябва да бъде внимателно проследявано заради потенциален риск от замърсяване и промяна на курса към българското крайбрежие.
Корабът, плаващ под либерийски флаг, е бил ударен от дронове край Одеса на 5 август. След избухнал пожар плавателният съд е останал без работещи системи и продължава да се движи свободно по теченията в Черно море.
В момента корабът не се намира в териториалните води на България, които се простират на 12 морски мили от брега, а в изключителната икономическа зона на страната. Това обаче не означава, че ситуацията не изисква действия от българските институции.
Според капитан Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани, България трябва да направи оценка на риска и да предприеме необходимите мерки, ако съществува опасност за морската среда или крайбрежието.
“Разбира се, че може да се намеси, защото когато корабът е в изключителната икономическа зона на държавата, държавата има интереси да няма аварии и бедствия в нейната изключителна икономическа зона“, обясни капитан Димитров.
По думите му е необходимо да се оцени не само възможността за замърсяване, но и поведението на кораба при промяна на хидрометеорологичната обстановка. Особено внимание трябва да се обърне на евентуално приближаване на плавателния съд към българския бряг.
“Въобще трябва нашата държава да има план за действие в такива случаи“, категоричен е капитан Димитров.
Един от основните неизвестни е дали на борда на кораба има екипаж. Ако плавателният съд е необитаем, една от възможностите за овладяване на ситуацията е на борда да бъдат спуснати специалисти, които да осигурят буксирна връзка.
“Тук единственият вариант е Военноморските сили, които имат хеликоптери, да пуснат хора на борда на кораба“, посочи Димитров.
Според него след това ще бъде необходимо да бъде осигурен подходящ влекач, който да отведе плавателния съд до безопасно място.
“Трябва да наеме влекач, който евентуално хора, които са спуснати с хеликоптер на самия кораб, да задържат буксирна линия и този кораб да бъде отведен на безопасно място“, обясни капитанът.
Дотогава движението на плавателния съд трябва да бъде наблюдавано регулярно, като се правят прогнози за посоката на дрейфа.
“Трябва отговорните органи да започнат да следят движението на кораба през определени интервали от време“, заяви Димитров.
Обичайното движение на теченията в Черно море е в южна посока, което означава, че корабът потенциално може да продължи към Южното Черноморие или към Босфора. Посоката му обаче може да бъде променена при промяна на метеорологичните условия.
“В Черно море времето се променя много бързо и ако се появи силен източен вятър, аз сега този кораб не знам точно колко е голям, но е възможно да започне да дрейфа и към брега. Всичко това е възможно“, каза капитанът.
Допълнителен риск представлява неизвестното количество гориво и други потенциално опасни вещества, които могат да се намират на борда.
“Този кораб най-вероятно в него има нефтопродукти, нефтоводни смеси, най-вероятно има и други вредни вещества, които ако стане някаква авария с този кораб, може да се предизвика замърсяване и не дай си Боже някакви други по-сериозни последствия“, предупреди Димитър Димитров.
Според него ситуацията изисква координация между институциите и морските специалисти, а не само периодично наблюдение на плавателния съд.
“При една такава ситуация би трябвало да се създаде някакъв център за следене на кораба най-малкото, което е, където да бъдат привлечени специалисти както от Института по океанология, така и от морски специалисти, за да може да бъде изключена всякаква вероятност да настъпят вредни последствия за нашето крайбрежие и за нашата държава“, заяви капитан Димитров.
Засега корабът остава извън териториалните води на България, но в нейната изключителна икономическа зона. Именно затова проследяването на движението му и оценката на потенциалните рискове за морската среда остават ключови за предотвратяването на евентуален инцидент.
--800.webp)
