Йотова за атаките в Черно море: Още няма доказателства кой стои зад дроновете

Президентът Илияна Йотова заяви, че все още няма категорични доказателства за произхода на дроновете, атакували два търговски кораба в Черно море, в изключителната икономическа зона на България. В интервю за bTV тя съобщи, че страната ни очаква допълнителна информация и съдействие от международните партньори, а за обследването на потъналия кораб е поискана помощ от Европейската агенция по морска безопасност.

По думите на държавния глава при извършените до момента огледи не са открити останки от дронове, които да позволят категорично да бъде установено кой стои зад нападенията. Затова България и партньорите ѝ подхождат предпазливо, докато не бъдат събрани достатъчно доказателства.

Йотова съобщи, че е поискана помощ за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде обследван потъналият кораб. Тя подчерта, че след установяване на отговорността могат да бъдат предприети дипломатически действия, включително изпращане на нота до съответната страна.

Президентът коментира и заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, на което атаките срещу търговските кораби са били остро осъдени като нарушение на международното право. По думите ѝ участниците са били единодушни, че засега няма да бъде искано задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, тъй като инцидентите са станали извън териториалните води на България.

Йотова настоя за по-тясно сътрудничество с Румъния и Турция, по-активно използване на европейските системи за наблюдение и конкретни мерки за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море. Тя постави и въпроса за възможен мораториум върху военните действия в региона.

Йотова очерта три сценария за край на войната в Украйна

Държавният глава посочи три възможни пътя към прекратяване на войната в Украйна: постепенно намаляване на напрежението чрез отделни договорености, по-широко примирие след преговори и постигане на цялостно мирно споразумение.

Като първа стъпка тя определи евентуалното енергийно примирие, което би означавало спиране на ударите по енергийната инфраструктура и от двете страни. Според Йотова подобна договореност би могла да допринесе и за успокояване на ситуацията в Черно море, за ограничаване на употребата на дронове и за гарантиране на безопасни морски коридори.

При втория сценарий президентът вижда възможност за по-широко прекратяване на огъня въз основа на европейско предложение, изготвено съвместно с Украйна и представено на Русия.

Третият вариант е постигането на трайно мирно споразумение. Йотова определи този път като труден и подчерта необходимостта от внимателен анализ на причините за провала на предишните дипломатически инициативи, включително Минските споразумения.

Тя заяви, че Европейският съюз трябва да има конкретно предложение за мир, а България да участва активно в дипломатическите усилия.

Сделката за руския дизел и опасността от високи цени

В интервюто Йотова коментира и договореностите между американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел.

Според нея обявените количества са сравнително малки спрямо световния енергиен пазар, но сделката трябва да бъде разглеждана на фона на очакваното напрежение при доставките и цените на енергията през зимата.

Президентът изрази опасения, че дори при осигурени количества газ и горива високите цени могат да се превърнат в сериозен проблем за Европа. Тя обърна внимание и на запълняемостта на европейските газови хранилища и необходимостта от допълнителни количества газ.

По отношение на България Йотова призова решенията за износа на горива да се основават на внимателна оценка на икономическите ползи и рискове.

Йотова не изключва промени в правилата за помилване

Президентът коментира и случая с помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар. След разпространението на кадри от затвора Йотова заяви, че се е запитала защо те не са били предоставени на президентската институция.

По думите ѝ решението за помилване е било взето въз основа на медицински документи, експертизи и становища на специалисти. В президентската институция се извършва проверка в рамките на правомощията ѝ.Йотова не изключи промени в нормативната уредба, свързана с помилванията, с цел да се избегнат съмнения около процедурите и предоставяните документи.

На въпрос дали носи лична отговорност за подписания указ тя отговори: “Аз винаги нося отговорност за всичко, което съм подписвала.“

Приема телевизионен дебат преди евентуален балотаж

Илияна Йотова коментира и предстоящите президентски избори, както и критиките на опонента ѝ Андрей Гюров.

Тя заяви, че най-подходящият момент за телевизионен дебат между двамата би бил седмицата между първия и втория тур, ако се стигне до балотаж. Президентът прие поканата на bTV за дебат в национален ефир.

По повод критиките, че използва предимствата на президентската институция в предизборната кампания, Йотова посочи, че действащият държавен глава трябва да продължи да изпълнява конституционните си задължения.

Тя заяви, че ще продължи да бъде коректив на изпълнителната власт, включително чрез правото си да налага вето върху закони. Йотова защити и решението си да не налага вето върху частичния бюджет, като аргументира позицията си с необходимостта да бъдат осигурени средства за заплати, пенсии и общини.

Източник: bTV