На 14 октомври Българската православна църква почита Света Параскева, наричана от народа Света Петка. Петковден е един от значимите есенни празници в българския народен календар и според традиционните вярвания бележи прехода към зимата.
Празникът е свързан с множество обичаи, чиито корени се преплитат с древни земеделски вярвания и почитта към плодородието. В народните представи Света Петка е закрилница на дома и семейството, а също и покровителка на раждането и плодовитостта при хората и животните.
Началото на сватбения сезон и краят на полската работа
Според традицията от Петковден започват сгледите, годежите и подготовката за сватби. Денят бележи и края на активната земеделска работа – приключването на есенната сеитба и прибирането на реколтата.
В миналото празникът имал важно място в живота на селските общности. Той бил повод семействата да се съберат, да почетат светицата и да отправят пожелания за здраве, благополучие и плодородие.
Какво повеляват народните вярвания?
В българския фолклор са запазени различни поверия, свързани с времето на Петковден. Според едно от тях, ако на празника грее слънце, листата по дърветата все още не са окапали, а овцете се събират на едно място, зимата ще бъде тежка и снежна.
На този ден традиционно се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. Най-големият хляб, наричан “Света Петка“, се поставя на трапезата върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Домът се поръсва със светена вода, а обредният хляб се прекадява. След това най-възрастната жена го вдига високо и благославя семейството, преди да го разчупи и раздаде.
Какво се слага на празничната трапеза?
Сред традиционните ястия за Петковден са гювечът с овнешко месо, курбан чорбата, сармите с лозови листа, ястията с праз и обредните хлябове. Трапезата събира семейството и символизира надеждата за здраве и благоденствие през идващите зимни месеци.
На Петковден имен ден отбелязват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка и Петрана.
Празникът продължава да пази живи българските традиции и народната памет, свързвайки християнската почит към Света Петка с обичаите, съпътствали живота на българите през вековете.
