Самоков Любопитно

Димана Еринина от Самоков: Песента е наследство, което нося в сърцето си

  15.10.2026 12:47  
Димана Еринина от Самоков: Песента е наследство, което нося в сърцето си

С много вълнение, талант и любов към българския фолклор премина дебютният концерт на младата певица Димана Еринина – стипендиант на Община Самоков. Със завладяващите си изпълнения тя поведе публиката на незабравимо музикално пътешествие из Шопската, Родопската и Пиринската фолклорна област.

В спектакъла “Димана и приятели на фолклора“ се включиха танцьорите от ФТА “Самоков“, а песните, танците и словесният фолклор превърнаха събитието в истински празник на българските традиции.

Зад успехите на младата изпълнителка стоят много труд, постоянство, семейна подкрепа и всеотдайността на нейния музикален педагог Надежда Иванова. Вече с множество отличия от национални и международни конкурси, Димана уверено върви по пътя на народната песен.

В следващите редове Димана разказва за емоциите от първия си самостоятелен концерт, за песните, които докосват сърцето ѝ, за ролята на семейството и учителите в нейното развитие:

-    Димана, как се роди идеята да направиш своя първи самостоятелен концерт?

- Може би около Великден тази година мама спомена, че е време да се направи нещо такова. После обсъди идеята с моя музикален педагог Надежда Иванова и тя я прие с въодушевление. Заедно изработиха сценария, по който да се движим. Беше необходимо повече време за подготовка предвид това, че пролетно-летният сезон е наситен с много пътувания за конкурси, фестивали и участия. След това започват ваканцията и отпуските, а после идва и началото на учебната година. Затова избрахме дати в началото на октомври.

-  Сподели какви са вълненията, емоциите и равносметката от преживяното.

- За мен беше незабравимо преживяване. За първи път публиката в залата беше дошла специално за мен, разбира се, и за ансамбъла, който акомпанираше моите песни с танц. В самото начало на концерта бях по-притеснена, но след това самата публика ми помогна чрез своите аплодисменти да стана по-уверена и да се отпусна, за да покажа това, което мога с гласа си. Направихме запомнящ се спектакъл, който успя да докосне душите на хората...

- С какви изпълнения се представи на своя дебютен концерт и как подбра песните, които публиката чу?

- Музикалният ми педагог Надежда Иванова беше човекът, който подбра песни от репертоара ми, които да бъдат включени в концерта. Представихме песни от три фолклорни области – Шопската, Родопската и, естествено, Пиринската. Песните са от репертоарите на емблематичните певици Валентина Деспотова, Анушка Михайлова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Радка Кушлева, Руска Стоименова, Здравка и Пиринка Христови. Общо бяха 11 песни. Разбира се, бях подготвена и за бис по желание на публиката, след което допълних още 3 песни с по-съвременен аранжимент.

- Концертът беше озаглавен “Димана и приятели на фолклора“. Кои бяха твоите приятели на сцената и какво беше тяхното участие в спектакъла?

- За да допълним и оживим картината на моя дебютен концерт, поканихме фолклорен танцов ансамбъл “Самоков“ към Читалище-паметник “Отец Паисий – 1859 г.“ с ръководител Борислав Искрев. Освен тях, със словесен фолклор се включи и учителка от моето училище – г-жа Катя Янакиева, голям родолюбец и председател на читалището в сeло Райово.

- Имаше ли специално изпълнение или момент от концерта, който ще запомниш?

- За мен специално беше изпълнението на песента “Китка ми шарена“, с която спечелих първо място и златен медал на конкурса MAGIA ITALIANA в Римини, Италия. Исках да подаря това изпълнение на публиката, да докосна сърцата на хората и мисля, че успях... Естествено, няма да забравя и всички хора, които ми подариха цветя и подаръци след концертите и в двата дни. Много изобретателни почитатели имам... Майката на моята приятелка Божидара – Елена Керефейна, ми подари огромна прекрасна питка, която след втория концерт изядохме с огромно удоволствие заедно с ансамбъла, водещите и всички, които се включиха в подготовката на концерта. Пред блока, в който живея, ме спря една жена, която не познавам, и ме помоли да я почакам. След малко ми донесе подарък – настолна игра, и лист с послание към мен, в което изразяваше възхищението си от мероприятието, на което е присъствала.

- Кога за първи път усети, че народната песен е твоето нещо и че искаш да се занимаваш именно с фолклор? В семейството ти има ли роднини, които се занимават с пеене?

- Бях току-що навършила 6 години, когато майка ми реши да ме заведе при първата ми учителка по пеене. Мама ми Мария Попова каза, че го е направила, защото, когато съм у дома, навсякъде вървя и пея по нещо... Да, има. Дядо Димитър Еринин, на когото съм кръстена, е пял в мъжката певческа група на завода за столове в град Банско, откъдето всъщност е родом баща ми. Прабаба ми по бащина линия, Верка, също е била певица в старото Банско. От рода на майка ми – тя самата пее много хубаво, но казва, че е живяла във време, когато не е имало кой да се занимава с нея по пеене. Лелята на майка ми също е музикален педагог, а прабаба ми е била учителка по музика в детската градина.

- Коя е любимата ти песен?

- “Росни ми, росни, росице“.

- Къде се обучаваш на народно пеене и кое е най-важното, което си научила от своите преподаватели?

- От две години се обучавам в Културен център “Остави следа“ в село Горни Окол, община Самоков. Взимам уроци по народно пеене при г-жа Надежда Иванова. Там на драго сърце ни прие основателката на центъра – г-жа Диана Стоянова-Кювелие.

Научила съм, че редът и самодисциплината са основни фактори за успеха на изпълнителя. Научих се да си лягам рано и да спазвам режим преди репетиция или участие.

-        Вече имаш редица отличия, сред които златен медал от Балканския шампионат “Евро Фолк – Жива вода“. Какво означават за теб всички тези награди?

- Всички отличия – медали и грамоти, много ме радват. Всяко от тях ми напомня за изживените моменти на съответния конкурс. От конкурса в Хисаря “Евро Фолк – Жива вода“ имам един сребърен и два златни медала от трите ми участия там.

- Каква е ролята на твоето семейство в развитието ти като певица?

- Изключително съм благодарна на семейството ми за всичко, което правят за мен. Моята майка се занимава с организационните въпроси около участията ми, а баща ми пътува почти навсякъде с нас. В наше време дори една малка подробност – да ме закарат на урок по пеене до Горни Окол, е от съществено значение. Имам пълната подкрепа на баба и дядо от Банско, на баба ми в Самоков, както и, разбира се, на брат ми, който поема логистиката, когато се налага. Общо взето, всички са зад мен и ми помагат за конкурсите и участията.

- В кое училище учиш, имаш ли си любими предмети и учители? И как успяваш да съчетаваш учението и всички останали дейности, с които се занимаваш?

- Сега съм в 4. клас в НУ “Станислав Доспевски” в Самоков. Любими са ми математиката и българският език. Ходя и на състезания по тези предмети и имам медали и от тях. Опитвам се да научавам повечето неща в час и да си пиша домашните следобед, на заниманията по интереси. Два пъти седмично посещавам и народни танци в клуб с ръководител Стоян Димитров. Общо взето, винаги имам какво да правя и не разбирам как някои мои съученици се чудят какво да правят в свободното си време.

- Какви са творческите ти планове след дебютния концерт?

- Продължавам напред с моя музикален педагог. Тази година ще наблегнем повече на специфични песни от Шопската фолклорна област, поне така сме решили. Иначе до края на годината имам още няколко конкурса в Банско и София, а също ще участвам в коледни концерти и мероприятия. Тайно се надявам да ме поканят да представя моя дебютен концерт пред публика и на друго място в региона...

- Как искаш да изглежда твоят път като певица след години?

- Искам да стана известна певица с разпознаваем глас, да имам много концерти и почитатели.

- Ако трябва да опишеш Димана като певица с три думи, кои ще бъдат те?

- Страст, умение, постоянство.

Снимки: личен архив

Силвия Кацарова