С Шествие на приятелството, което обедини фолклорни групи от България и съседни държави, и с богата празнична програма Радомир отбеляза за 11-и път Деня на бозата.
Шеф-готвачът Ути Бъчваров и неговият екип приготвиха пред публиката традиционна радомирска кавърма, както и баница на жар. Празникът събра жители и гости на града около една от най-разпознаваемите местни традиции, превърнала се в символ на Радомир.
Кметът Кирил Стоев поздрави присъстващите и подчерта значението на традицията за местната идентичност.“Днес нашият град отново събира хора от близо и далеч около една традиция, която е много повече от вкус и спомен – традицията на радомирските бозаджии. Старите майстори бозаджии със своя труд и умения са направили Радомир име, което и до днес свързваме с бозата. Затова този празник е начин да покажем, че една традиция е истински жива, когато успяваме да я предадем нататък“, каза Стоев.
Той допълни, че Денят на бозата е не просто празник, а покана към света да дойде, да види и да опита Радомир. Тази година събитието е част от Националния културен календар на България и се провежда с подкрепата на Министерството на културата.
Заместник областният управител Людмил Веселинов също приветства събралите се.
“Радомир не просто празнува, а разказва историята си по един необикновен начин – история, която е свързана със занаята, с традицията и с устойчивостта, която се дължи на вас. Пазете историята си, надграждайте я, нека да я разказваме и в бъдеще“, каза Веселинов.
Сред гостите на празника бяха представители на Сърбия, Северна Македония и Албания, заместник-кметовете на община Земен Данаил Стойнев и Петър Петров, заместник-кметът на община Брезник Иван Бъчваров, секретарят на администрацията в Брезник Ивана Венева и председателят на Общинския съвет в Радомир Светослав Кирилов.
Бозата – семеен занаят, предаван през поколенията
Сред участниците в изложението “Алея на занаятчийството“ беше производителят на боза Цветослав Генов от село Замфирово, община Берковица. Той разказа, че производственият им цех се намира в Монтана, а фирмата е основана през 1994 година.
Бизнесът е семеен и се развива в тесен семеен кръг. Рецептата, по която работят и до днес, е създадена от бащата на Цветослав Генов.
“Баща ми постави началото. Той е автор и на рецептата, по която работим и до днес. Може би с навлизането на други модерни напитки бозата леко започна да отстъпва място на тях, но радващото е, че все още има семейства, които я пият и учат и децата си на това. Затова сме тук – за да можем да поддържаме този пламък жив. Ние правим бозата от пшеница, а също и от просо“, сподели производителят.
В Алеята на занаятите се включиха още производители на мед, майстори на сребърни накити, тъкачи, плетачи и други занаятчии.
В кулинарната изложба свои щандове подредиха представители на радомирските читалища. Те представиха традиционни за района ястия, както и специалитети, любими на семействата им или характерни за празничната трапеза.
Над 5 тона боза за празника
По време на тазгодишното издание на Деня на бозата в Радомир са били раздадени над 5 тона от традиционната напитка. Това съобщи заместник-кметът на общината Станислава Генадиева.
Празникът отново показа, че местните традиции продължават да събират хора от различни краища на България и съседните държави. Радомир запазва връзката си с историята на бозаджийството и я представя пред нови поколения чрез кулинария, занаяти, фолклор и срещи между културите.
През 2024 година кметът на Радомир Кирил Стоев подписа споразумение за добросъседство и сътрудничество с кмета на сръбския град Босилеград Владимир Захариев. Това се случи по време на традиционния празник на бозата в Радомир.
Снимка:БНР
