Елешница почете паметта на Стефан Чернев 114 години след гибелта му, с поклонение на лобното място на българския войник, загинал в битка за спасението на селото по време на Балканската война.
“Кой си ти, сине? Кой си ти, дето ни защити? Тук Елешница ще изгради паметник!“ Думите на баба Вела, изречени пред безжизненото тяло на героя, продължават да се предават през поколенията като символ на признателността към човека, пожертвал живота си за Елешница.
В поклонението тази година участваха кметът на община Разлог Красимир Герчев, кметът на село Елешница Владимир Фръндев, деца от детската градина, ученици, учители, представители на читалището, жители и гости на селото. С венци и цветя, минута мълчание и думи на признателност те сведоха глави пред подвига на българския войник.
Стефан Чернев е роден в село Стойките, Смолянско. Най-малък от петима братя, той израства с разказите за българските герои и с възхищение към подвига на Петко войвода.
През октомври 1912 г., по време на Балканската война, българските войски настъпват към Разложко и Неврокопско с мисията да освободят българските земи, останали под османска власт. На 8 октомври разузнавателна група от 12 доброволци от 39-и пехотен Солунски полк достига Елешница. По същото време в селото пристига и чета, изпратена от войводата Христо Чернопеев, след като се появяват сведения, че оттеглящият се османски аскер може да нападне населеното място.
Войниците и четниците се подготвят за неравен бой. Задачата им е да задържат противника до пристигането на основните български сили и да предотвратят разграбването и опожаряването на селото.
На 9 октомври 1912 г. започва ожесточеното сражение. Изправени срещу многократно превъзхождащ ги противник, българските бойци оказват упорита съпротива. Сред тях е Стефан Чернев, който остава сам срещу настъпващите османски войници.
Според свидетелските разкази той се сражава часове наред. Когато патроните му свършват, продължава боя с нож и приклад, отказвайки да отстъпи или да напусне позицията си. В крайна сметка е убит, но съпротивата на българските бойци допринася за спасението на Елешница.
Един от разказите за последните мигове на Чернев описва как османските войници го пронизват едновременно от няколко страни. Тогава от близката къща излиза възрастна жена, която се отправя към мястото на сражението с брадва и колче в ръце. Това е баба Вела. Когато вижда безжизненото тяло на войника, тя се разплаква и произнася думите, останали в паметта на поколенията: “Кой си ти, сине? Кой си ти, дето ни защити? Тук Елешница ще изгради паметник!“
Обещанието е изпълнено. Днес, високо над селото, на лобното място на Стефан Чернев се издигат паметна плоча и самотен бор, напомнящи за саможертвата на българския войник.
По време на възпоменанието децата и учениците на Елешница припомниха живота и делото на героя и рецитираха стихове, посветени на неговия подвиг. Венци и цветя бяха поднесени от представители на местната и общинската власт, от ученици, учители, жители и гости на селото.
Снимки: Община Разлог
--700.webp)
