Франция на ръба: полицейски час след погромите, а гневът заплашва да промени изборната битка

Франция затяга мерките за сигурност след уикенд, белязан от насилие, погроми и плячкосване на магазини. Правителството поиска въвеждането на ограничен полицейски час в засегнати райони, а премиерът Себастиен Льокорню не изключи и обявяване на извънредно положение, ако ситуацията го наложи.

Безредиците поставят под натиск президента Еманюел Макрон и правителството му преди президентските избори през 2027 г. Освен въпроса за сигурността, кризата изостря и недоволството от поскъпването на живота и състоянието на обществените услуги.

Полицейски час в засегнатите райони

След извънредно заседание с представители на правителството Льокорню обяви, че е разпоредил на префектите да предприемат мерки за ограничаване на насилието. Предвижда се полицейският час да бъде локален и съобразен със ситуацията в отделните населени места, вместо да обхваща цялата страна.

Премиерът заяви, че извънредното положение остава възможност, ако обстановката го изисква. Към момента обаче правителството смята, че местните ограничения са по-подходящият подход.

През уикенда в редица френски градове бяха атакувани обществени сгради и търговски обекти. Съобщава се за хиляди задържани и ранени полицаи, а щетите по магазини и обществени пространства са значителни.

В Лимож пожар обхвана историческата сграда на кметството. В Париж, Марсилия и други градове бяха разграбени магазини, а силите на реда се изправиха пред трудности при овладяването на безредиците.

Недоволството излиза извън рамките на сигурността

Протестите са свързани с натрупано обществено недоволство, включително заради увеличаващите се разходи за живот и проблемите в обществените услуги. Вълната от демонстрации прерасна в насилие в редица населени места, като мирните участници и извършителите на погроми не бива да бъдат поставяни под общ знаменател.

Президентът Еманюел Макрон осъди насилието и настоя за изясняване на причините за пропуските в подготовката и действията на органите на реда. Вътрешният министър Лоран Нюнес предложи да подаде оставка, но Макрон отказа да я приеме и поиска по-голяма прозрачност и промени в полицейските действия.

Премиерът Льокорню обвини радикални леви групи, че се стремят да предизвикат сериозен безпорядък преди изборите. Представители на левицата оспорват тези обвинения. Така кризата се превръща и в политически спор за причините за насилието и отговорността на управляващите.

Какво означава кризата за изборите?

Президентските избори във Франция са насрочени за 2027 г. На този фон безредиците засилват натиска върху управляващите и дават възможност на опозиционните партии да поставят въпроси за сигурността, покупателната способност и ефективността на държавните институции.

Лидерът на крайнодясното “Национално обединение“ Жордан Бардела обвини правителството, че не е успяло да защити гражданите и бизнеса. Подобни събития могат да повлияят върху предизборния дебат, но сами по себе си не показват какъв ще бъде крайният резултат от вота.

Залогът пред властите е двоен: да възстановят обществения ред и едновременно с това да отговорят на причините за недоволството. Ако кризата се задълбочи, темите за сигурността, социалното напрежение и доверието в институциите вероятно ще заемат още по-централно място в предизборната кампания.