Природата е живот, красота и надежда, но от нас зависи дали ще я пазим, казва ученичката в ПГ "Христо Ботев"
За втора поредна година Таня Колибарова от ПГ “Христо Ботев“ в Долна баня е сред отличените участници в Националния ученически конкурс “Зелена планета“, организиран от Фондация “Устойчиво развитие за България“.
Тази година тя спечели трето място с проекта си “ReBloom“, който дава нов живот на отпадъчната пластмаса чрез 3D технологии и я превръща в част от зелено пространство, съчетаващо грижа за природата, подкрепа за опрашителите и екологично образование. Успехът ѝ бе допълнен и с поощрение в раздел “Проза“, където Таня представи своите размисли за връзката между човека и природата.
Зад отличията стоят любознателност, постоянство и стремеж добрите идеи да се превръщат в реални решения.
За вестник “Вяра“ Таня разказа за вдъхновението зад “ReBloom“, за възможностите за повторно използване на отпадъците и за ролята на училището и учителите в развитието на младите хора.
Тя споделя и своето виждане за отговорността към околната среда, за силата на малките стъпки и за желанието си да създава проекти, които оставят положителна следа.
– Таня, какво представлява проектът ви “ReBloom“ и как се роди идеята за него?
– “ReBloom“ е проект, който съчетава рециклиране, 3D технологии и зелени решения в едно малко градско пространство. Пластмасовият отпадък преминава през процес на събиране, почистване и раздробяване, след което се превръща във филамент за 3D принтиране на кашпи. За направата на филамента е използвана ръчно изработена машина, създадена специално за проекта. Зелената стена е изградена върху дървено пале и включва растения, медоносни видове, рециклирана хартия със семена и образователен елемент чрез NFC технология, която води към специално създаден сайт. Идеята се роди от желанието да се свържат няколко проблема, които често разглеждаме поотделно – пластмасовото замърсяване, прахът във въздуха, градската жега, намаляването на зелените пространства и загубата на места за опрашителите.
Вместо само да се говори за тях, проектът показва как от отпадък може да се създаде нещо ново и полезно. От пластмасов отпадък до място, в което отново може да се появи живот – това е идеята зад “ReBloom“.
– Какво ви накара да насочите вниманието си към отпадъчната пластмаса?
- Може би най-вече това, че пластмасата е толкова голяма част от ежедневието ни, а в същото време много често я приемаме просто като отпадък. Започнах да си задавам въпроса дали наистина всичко, което изхвърляме, трябва да има край точно в кошчето. При “ReBloom“ ми беше интересно да се проследи целият път на този отпадък – как нещо ненужно може да бъде преработено и отново да се превърне в материал, от който да се създаде нещо полезно. Така пластмасата не е просто проблемът, а се превръща и в част от решението. И може би точно това ми хареса най-много в идеята – да не гледаме на отпадъка само като на нещо, от което трябва да се отървем, а като на нещо, което може да получи втори живот.
– Вярвате ли, че всеки от нас може да помогне за опазването на природата и да даде нов живот на отпадъците?
- Да, определено. Понякога си мислим, че за да има значение едно действие, то трябва да е голямо, а всъщност промяната често започва от съвсем малки неща. Разделянето на отпадъците, повторното използване на материали или дори просто това да се замислим какво купуваме и какво изхвърляме са малки стъпки, но когато станат навик на повече хора, резултатът вече е съвсем различен. Защото в крайна сметка не е необходимо всеки да създаде цяла зелена стена. Понякога е достатъчно просто да не подминем възможността да направим нещо добро за природата.
– Вече използвате ли изработените от вас кашпи чрез 3D принтиране?
- Да, кашпите вече са част от самата зелена стена и се използват за засаждането на растенията. С настъпването на есента обаче идва и моментът за зазимяване и подготовка на растенията за по-студените месеци. Това е и следващата част от проекта – да се проследи как създадената система се справя и през различните сезони. Така отпадъчната пластмаса получава ново предназначение, а проектът продължава да се развива и след изграждането на зелената стена.
– Участвате и в раздел “Проза“. На каква тема писахте и каква идея защитихте в есето си?
- В есето разглеждам връзката между човека и природата – как с времето човекът все повече се отдалечава от нея, опитвайки се да я подчини на своите нужди, и какви последствия може да има това. Идеята, която защитавам, е, че човекът не е господар на природата, а част от нея. Отношението ни към нея всъщност е отношение и към собственото ни бъдеще. Природата ни дава живот, красота и надежда, но от нас зависи дали ще я пазим, или ще продължим да я приемаме за даденост. Може би най-важното послание в есето е, че съдбите на човека и природата са много по-свързани, отколкото осъзнаваме.
– Това е втора поредна година, в която сте сред отличените в “Зелена планета“. Какво означава за вас това признание?
- За мен това признание е много повече от награда. То е знак, че времето, усилията и идеите, които влагам в тези проекти, имат смисъл. Особено ценно е, че това се случва за втора поредна година, защото показва, че желанието да създавам и да търся нови решения не е било просто еднократна идея. Тази година “ReBloom“ получи трето място, а есето ми в раздел “Проза“ – поощрение, което прави признанието още по-специално. Най-вече го приемам като мотивация да продължавам да създавам, да експериментирам и да търся начини малките идеи да водят до нещо по-голямо.
– Според вас какво е отношението на младото поколение към проблемите с отпадъците и опазването на околната среда?
- Според мен младото поколение все повече започва да осъзнава колко важна е темата за природата и отпадъците. Това го усетих най-силно и на самото награждаване, където срещнах много млади хора и деца, които бяха създали свои проекти и искрено се интересуваха от това как можем да пазим природата. Разбира се, не всеки мисли за тези проблеми по един и същи начин, но вярвам, че желанието за промяна го има. Понякога тя започва от нещо съвсем малко – да използваме даден материал отново, да засадим растение или просто да се замислим, преди да изхвърлим нещо. За мен най-хубавото е, когато една такава идея не остава само на хартия, а вдъхва желание и на други хора да опитат. Тогава разбираш, че малките усилия всъщност могат да имат много по-голямо значение.
– Каква е ролята на учителите и училището за развитието на вашите идеи и интереси?
- Учителите имат важна роля, защото понякога именно те са хората, които първи забелязват интереса и любопитството у един ученик и му помагат да намери посоката, в която да ги развива. През годините съм имала много добри учители и ментори, от които съм научила не само знания, но и смелост да опитвам, да създавам и да не се отказвам от идеите си. С времето интересът ми към природата, биологията и работата с ръце постепенно се превърна от любопитство в желание да създавам реални проекти и да търся свои решения. Така се появиха и BeeKind, и “ReBloom“, а всяка следваща идея ми дава възможност да науча нещо ново и да надградя предишната. За мен най-ценната подкрепа е тази, която не прави нещата вместо теб, а ти помага да повярваш, че можеш да ги направиш сам. Понякога една добра дума, съвет или просто вярата, че можеш да се справиш, са достатъчни, за да продължиш напред и да намериш своя правилен път.
– Как си представяте себе си след няколко години, с какво бихте искали да се занимавате?
- След няколко години си представям себе си в сфера, която съчетава интереса ми към природата, биологията и желанието да създавам неща с практическа полза. Все още не мога да кажа с абсолютна сигурност точно каква професия ще избера, но знам, че бих искала работата ми да има смисъл и да ми дава възможност да се развивам. Бих искала да продължа да уча, да експериментирам и да превръщам идеите си в реални проекти, както правех досега. Вярвам, че с времето ще разбера коя е точната посока, но за мен е важно тя да бъде свързана с нещо, което наистина ме вълнува. Най-много бих искала след няколко години да мога да погледна назад и да видя, че съм запазила любопитството си и желанието да създавам нещо добро около себе си.
– Какво бихте искали да промените в света около себе си?
- Не мисля, че един човек може да промени целия свят, но вярвам, че може да промени малката част от него, до която достига. Бих искала да има повече грижа към природата и повече осъзнатост по отношение на това, което оставяме след себе си. Бих искала хората да се замислят малко повече, преди да изхвърлят нещо, да виждат възможност там, където на пръв поглед има само отпадък, и да не приемат природата като нещо дадено завинаги. Точно това стои и зад проектите ми – идеята, че дори нещо привидно ненужно може да получи нов живот. Ако успея да предам това усещане поне на няколко души и да ги накарам да погледнат по различен начин на света около себе си, бих приела това като малка, но истинска промяна.
Силвия Кацарова
