Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушие за минималната работна заплата от 660 евро, предложена за 2027 г. Работодателските организации подкрепиха проекта на постановление на Министерския съвет, докато синдикатите се обявиха против предложения размер.
Предложената минимална работна заплата е с 39,80 евро по-висока от сегашната, която е 620,20 евро. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. По думите ѝ предложението е съобразено с възможностите на държавния бюджет, като същевременно се отчита социалната функция на минималното възнаграждение.
Размерът от 660 евро попада в регламентирания диапазон и е възможно най-близо до определената горна граница, посочи министърът. Тя допълни, че увеличението ще обхване около 462 000 работници и служители.
Предложеното нарастване е с 6,4%, което компенсира и надхвърля годишната инфлация от 5,7%, заяви още Ефремова.
Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) определи предложението като законосъобразно. Той припомни, че до настоящия механизъм за определяне на минималната работна заплата се е стигнало след три години трудни преговори между социалните партньори, в които всяка от страните е отстоявала собствените си интереси. По думите му е постигнат крехък компромис, който трябва да бъде запазен.
От 2022 г. досега минималната работна заплата е нараснала с 40%, а предвиденото за 2027 г. увеличение е в рамките на нормалното и осигурява необходимата предвидимост, отбеляза Желязков.
Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) също заяви подкрепа за предложения размер на минималната работна заплата. Тя поздрави правителството за предприетите промени в Кодекса на труда и в наредбата, регламентираща механизма за определяне на минималното възнаграждение.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изрази удовлетворение, че вече има установен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според него размерът може да бъде предмет на дискусия, но механизмът трябва да се прилага известно време, преди да се обсъжда по-нататъшното му усъвършенстване.
Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепи предложението за минимална работна заплата от 660 евро през 2027 г.
Синдикатите обаче изразиха несъгласие с предложения размер. Вицепрезидентът на Конфедерацията на труда (КТ) “Подкрепа“ Иоанис Партениотис заяви, че всеки шести работник в България се определя като работещ беден. Според него предложената минимална заплата не гарантира достоен живот.
Партениотис посочи, че след приспадане на осигурителните вноски и данъка върху доходите от брутното възнаграждение от 660 евро остават 512,16 евро нетен доход при пълен работен ден. Той подчерта, че България продължава да е с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз, включително в сравнение със съседните държави Румъния, Гърция и Турция, както и със Сърбия и Република Северна Македония. По думите му по-ниски възнаграждения в Европа има в Албания, Молдова и Украйна.
Представителят на КТ “Подкрепа“ припомни, че синдикатът се е противопоставил и на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) също обяви, че организацията не подкрепя предложения размер за 2027 г. Според нея е трябвало да продължи да действа старият механизъм за определяне на минималното възнаграждение. Гонева обърна внимание и на продължаващото намаляване на съотношението между минималната работна заплата и максималния осигурителен доход.
По-рано днес Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди и предложенията на правителството за промени в данъчното законодателство за следващата година.
Снимка: БТА
