Слави Бинев е едно от разпознаваемите имена в българския бизнес, спорт и политически живот през последните десетилетия. Роден на 10 декември 1965 г. в София, той изгражда кариера първо като състезател и треньор по таекуондо, след което навлиза в бизнеса с нощни заведения и развлекателни комплекси. По-късно става евродепутат, народен представител и ръководител на Българската федерация по таекуондо.
Името му обаче е свързано не само със спортни успехи и политически постове, но и с противоречиви истории от годините на прехода, публични конфликти и спорове около титлата “архонт“.
Европейски шампион по таекуондо
Бинев завършва столичната 9-а френска езикова гимназия, а през 1990 г. – Националната спортна академия “Васил Левски“ със специалности тенис и бокс. По биографични данни продължава обучението си с международни курсове и се занимава с научна работа в областта на психологията към Българската академия на науките.
Спортната му кариера е свързана най-вече с таекуондото. В периода 1987–1992 г. печели национални отличия, става балкански шампион през 1990 г., а през 1992 г. завоюва европейска титла на първенство в Целие, Словения.
След състезателните си години Бинев се насочва към треньорската дейност и спортното управление. Работи с националния отбор и заема ръководни позиции в български и международни организации. По-късно оглавява Българската федерация по таекуондо и участва активно в развитието на спорта на европейско и световно ниво.
Бизнесът през 90-те и случаят “Дескрим“
През 90-те години Слави Бинев се утвърждава като влиятелна фигура в столичния развлекателен бизнес. От 1994 г. е главен акционер и председател на борда на директорите на “Р-Систем“ (R-System Holding) – група, обединяваща над 100 дружества с интереси в развлеченията, охраната, инвестициите и строителството.
Чрез “М.И.Г. Групп“ той стопанисва редица известни заведения в София, сред които “Библиотеката“, “БИАД“, “Дали“ и “Империал“, както и кафенета от веригата “Куул“. По-късно става учредител и на охранителното сдружение “Защита“.
Един от най-известните епизоди от този период е случаят със спортния комплекс “Дескрим“. През ноември 1993 г. въоръжени мъже нахлуват в комплекса, свързван с Бинев, и според публикации го пребиват и отвличат. Сред обвиняемите по случая са Димитър Джамов, Красимир Маринов – Големия Маргин, Димата Руснака и Пело Стоев.
Бизнесът на Бинев е обект и на твърдения в поверителен доклад на американското посолство от 2005 г., публикуван по-късно от WikiLeaks. В него се споменават предполагаеми връзки на дейността на “М.И.Г. Групп“ с проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили. Това са твърдения от доклада, а не съдебно установени факти в предоставената информация.
Конфликтът с Георги Илиев
Името на Бинев се появява и в един от широко отразяваните конфликти от годините на прехода – сблъсъка му с Георги Илиев, сочен за лидер на ВИС-2. Конфликтът е свързан със столичното заведение “БИАД“ и води до съдебно дело за побой.
Братята Васил и Георги Илиеви са родом от Кюстендил, а имената им остават трайно свързани с историята на организираната престъпност в България през 90-те години. Случаят с Бинев е част от по-широката картина на силовите конфликти и сблъсъците между влиятелни фигури в бизнес средите през този период.
От “Атака“ до Европейския парламент
Политическата кариера на Слави Бинев започва с партия “Атака“. През 2007 г. той е избран за член на Европейския парламент, а през 2009 г. получава втори мандат. В европейските институции участва в работата на комисии и делегации, включително по икономически и парични въпроси.
През 2011 г. се разделя с “Атака“, а година по-късно основава партията “Движение за успех“ и развива политическия проект ГОРД. По-късно се присъединява към Националния фронт за спасение на България.
През октомври 2014 г. е избран за народен представител в 43-тото Народно събрание от Патриотичния фронт. През декември същата година оглавява парламентарната Комисия по културата и медиите. Назначението му предизвиква протести сред представители на културната общност, театралните среди и журналистиката. На 8 декември 2014 г. Бинев подава оставка от поста.
През 2017 г. е кандидат за народен представител от листите на ДПС – пореден политически завой в кариерата му.
Скандалът около титлата “архонт“
През 2007 г. Слави Бинев е обявен за архонт от Старозагорския митрополит Галактион по време на церемония в базиликата “Санта Мария Маджоре“ в Рим. Титлата е представена като признание за заслуги към Църквата, но провъзгласяването предизвиква остър спор в Българската православна църква.
Светият синод отказва да признае архонтството на Бинев, като посочва, че званието не фигурира в официалната система от отличия на Българската православна църква и нейните поделения. След разразилия се скандал митрополит Галактион заявява, че посещението му в Рим е било частно и че не е бил изпратен официално от Синода.
Семейството и спортната следа
Слави Бинев има пет деца и внук, според биографични публикации. Част от децата му също се занимават със спорт. Синът му Калоян продължава пътя на баща си в таекуондото и печели европейска титла, а дъщеря му Елена се развива в художествената гимнастика и постига международни успехи.
Житейският път на Бинев преминава през няколко различни свята – спортната зала, бизнеса през прехода, европейските институции, българския парламент и спортното управление. Именно съчетанието между спортни постижения, политически обрати и противоречиви епизоди от миналото го превръща в една от разпознаваемите и дискусионни фигури в обществения живот на България.
Снимка/ Булфото

--900.webp)





--800.webp)


--700.webp)


