На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Поклон отдаваме пред стотици достойни българи – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Тази година честването на празника съвпада с втория тур на президентските избори, който се провежда на 1 ноември.
От Пловдив започва историята на празника
За първи път Денят на народните будители е честван през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски (1920–1923), внася предложението 1 ноември да бъде обявен за празник на народните будители.
Омарчевски е свързан с редица образователни реформи в средното и висшето образование. По негова инициатива е въведено задължителното и безплатно основно образование със седемгодишна продължителност, както и е даден тласък на строителството на нови училища в страната. Само за две години броят им нараства от 561 на 1676.
С указ на цар Борис III от 1 ноември 1923 г. денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. честването му е прекратено. Възстановено е със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г. Тогава 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Денят на народните будители е повод да си припомним хората, които със слово, знание, просвета и саможертва са съхранили българския дух и са оставили следа в историята ни.
