Ангел Шопов – скромният творец, оставил трайна следа в историята на Кюстендил

По повод 90 години от рождението на Ангел Григоров Шопов и пет години от неговата кончина, Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци си спомня за дългогодишното им приятелство и за човека, оставил трайна следа в културния и обществения живот на Кюстендил. В личния си разказ той проследява пътя им от детските години и първото им запознанство през 1947 г. до професионалния принос на Шопов за развитието на местната култура, като поставя акцент върху неговата скромност, почтеност и всеотдайност. Това е разказ за една личност, чиито дела заслужават да бъдат помнени, и за приятелство, съхранено през десетилетията. Ето какво написа Спиров:

“На 5 ноември 2026 г. се навършват 90 години от рождението на Ангел Григоров Шопов – достоен кюстендилец, отдал голяма част от живота си на културното и общественото развитие на родния си град. В живота си съм срещал много хора. С едни пътищата ни са се пресичали за кратко, с други сме работили заедно, а с трети сме съхранили приятелството си през десетилетията. Сред хората, към които винаги съм изпитвал искрено уважение и признателност, е Ангел Шопов.

Познанството ми с него започна през далечната 1947 година. Тогава бях ученик в Кюстендилската гимназия. Произхождам от бедно селско семейство и възможностите на родителите ми бяха скромни. По това време по-голямата ми сестра се омъжи и се наложи да наемем квартира в Кюстендил – малко жилище, състоящо се от стая и кухня. Сестра ми и зет ми живееха в стаята, а аз се бях настанил в кухнята.

Живеехме на улица “Хан Аспарух“, само на няколко къщи от дома на семейство Шопови. Така, като деца и съседи, се запознахме с Ангел. Още тогава той ми направи силно впечатление с поведението си. Беше спокойно, възпитано и ученолюбиво момче, което се отличаваше със сдържаност и добронамереност. Обичаше да общува с кротки и любознателни деца. Когато между нас възникваха спорове, умееше да намери разумно решение, без да обижда или наранява никого.

За мен, момче, дошло от село, общуването с Ангел и неговите приятели от града беше нещо ново и интересно. Постепенно се привързах към него. В негово лице виждах приятел, от когото можех да науча много.

С уважение си спомням и цялото му семейство. Всички бяха работливи хора, отличаващи се с вродена интелигентност и добро възпитание. Вярвам, че именно тази семейна среда е изградила у Ангел качествата, които той запази през целия си живот.

По-късно срещите ни станаха по-редки. Ангел продължи образованието си в Минния техникум в Дупница (днес ПГ “Акад. Сергей Корольов“), а животът постепенно ни поведе по различни пътища. При всяка наша среща обаче се запазваха същите топли чувства, които бяхме изградили още в детството.

След отбиването на военната служба за известно време контактите ни се прекъснаха. Съдбата обаче отново ни събра, когато започнах работа като агроном в МТС – село Шишковци. Срещнахме се като активни участници в тогавашните комсомолски организации. Общата ни обществена дейност ни даде възможност да се опознаем още по-добре, вече като зрели хора със свои професионални задължения и житейски стремежи.

През следващите години всеки от нас пое по своя път. Когато се срещахме, се интересувахме един от друг – как върви работата ни, как се развиват семействата ни и какви успехи и трудности ни поднася животът.

Ангел избра да посвети професионалния си път на културата.

След като завърши режисура във Висшата профсъюзна школа по култура в Ленинград, той се завърна в родния Кюстендил. Притежаваше необходимите знания, професионална подготовка и организаторски способности, които му позволяваха успешно да работи в различни направления на културния живот.

През годините той беше сред хората, които активно участваха в организирането на театрални постановки, художествени изложби, празници и други културни прояви, оставили трайна следа в историята на града.

Особено място сред тях заема обичаният и до днес празник “Кюстендилска пролет“. Ангел беше сред хората, които със своя труд и идеи допринасяха за неговото развитие. Работеше заедно с известния кюстендилски културен деец Кирил Поромански, с когото го свързваха приятелство и общи творчески интереси.

Един от най-значимите периоди в професионалната му дейност беше свързан с Центъра за детско творчество “Знаме на мира“, открит в Кюстендил през 1980 година. Като негов директор Ангел Шопов разви активна културна дейност и създаде международни контакти, благодарение на които много талантливи деца получиха възможност да изявят своите способности.

Не бива да бъде забравян и приносът му за обогатяването на художественото богатство на Кюстендил. С неговото съдействие от Ленинград беше осигурено ценно дарение от творби на известни руски художници за Художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора“.

Заедно с Недко Каблешков Ангел Шопов е автор на стенописа “Пауталия“ в Млечния бар в Кюстендил.

Признание за професионалната му дейност е удостояването му със званието “Заслужил деятел на културата“.

В по-късните години Ангел Шопов заема и поста заместник-кмет на Кюстендил по хуманитарните дейности. Продължава да работи за културния живот на града и като член на настоятелството на читалище “Братство 1869“.

Но бих искал да подчертая не само професионалните му успехи, а и едно негово рядко човешко качество – изключителната му скромност.

Ангел никога не се стремеше да изтъква себе си и своите заслуги. Дори когато имаше основен принос за осъществяването на дадено начинание, предпочиташе да говори за успеха на колектива, на общината, на читалището или на културната институция, в която работеше.

За него беше по-важно доброто дело да бъде осъществено, отколкото личното му име да бъде споменато.

Може би именно поради тази скромност днес някои от заслугите му не са достатъчно известни на младите поколения кюстендилци.

Искам да се върна и към една интересна случка от нашия семеен живот, която завинаги свърза двете ни семейства.

През 1983 година моят син Георги беше кавалер на абитуриентския бал на едно прекрасно младо момиче – Радмила. Когато се запознах с нея, бях приятно изненадан да разбера, че тя е дъщеря на моя приятел от детските години Ангел Шопов.

Кой би могъл да предположи, че приятелството, започнало на една кюстендилска улица през 1947 година, след толкова десетилетия ще прерасне и в роднинска връзка!

След женитбата на нашите деца отношенията ни не само се възстановиха, но станаха още по-близки и сърдечни. Срещахме се по-често, споделяхме семейните си радости и тревоги и се интересувахме от живота на децата и внуците си.

В Ангел продължавах да виждам същия човек, когото познавах от детството – почтен, добронамерен и сдържан, винаги готов да помогне, да изслуша и да разбере другия.

В по-късните години, когато здравословните проблеми и особено загубата на зрението започнаха да ограничават възможностите му за общуване, с най-добри чувства го канех да гостува в Шишковци.

Организирахме срещи с негови приятели и познати от селото – Гале Христов, Въльо Иванов, Симеон Гергинов и други хора, включително представители на църковното настоятелство. Тези срещи ни връщаха към общите спомени и ни даваха възможност отново да почувстваме топлотата на едно приятелство, преминало през изпитанията на времето.

Днес, когато се връщам към тези години, изпитвам благодарност, че животът ми даде възможност да познавам Ангел Шопов толкова дълго.

Нашите отношения бяха изградени върху искреност, взаимно уважение и човешка почтеност. Такива приятелства не се забравят.

Пет години след неговата кончина смятам за свой човешки дълг да напомня на кюстендилската общественост за този достоен човек.

Културната история на един град не се създава само от институции, решения и официални празници. Зад тях стоят личности, които влагат своите знания, талант, труд и сърце.

Ангел Шопов беше една от тези личности.

Той не търсеше слава и признание. Може би именно затова днес е още по-важно да си спомним за него, за делата му и за приноса му към културното развитие на Кюстендил.

Защото паметта за достойните хора е част от духовното богатство на един град“.