Увеличение на пенсиите със 7,8%, на минималната работна заплата с 6,4%, по-високи възнаграждения за учители и служители в администрацията, повече средства за социално подпомагане и инвестиции в здравеопазването, отбраната и инфраструктурата. Това са част от основните мерки, заложени в проекта на държавния бюджет за 2027 г., представен от министър-председателя Румен Радев в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
В същото време правителството планира мащабна оптимизация на държавната администрация, намаляване на разходите в държавните предприятия и промени в условията за подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции. Сред заявените дългосрочни цели са ограничаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, повишаване на производителността и трансформация на българската икономика към производства с по-висока добавена стойност.
При представянето на проекта премиерът подчерта, че бюджетът не е просто съвкупност от финансови показатели, а документ, който определя посоката на развитие на държавата, нейните цели, приоритети и политики.
“Нашата цел е една и тя е много ясна – българите да живеят по-добре, да живеят по-сигурно“, заяви Радев.
По думите му основното предизвикателство пред правителството е да намери баланс между ограничаването на бюджетния дефицит и нарастващите разходи, от една страна, и запазването на доходите и социалната подкрепа за гражданите, от друга. Държавата трябва едновременно да ограничава задълженията си, да разплаща натрупаните финансови ангажименти и да осигурява инвестиции в секторите, от които се очаква най-силен принос за икономическия растеж.
Министър-председателят обърна внимание на състоянието на публичните финанси, като посочи тенденциите към увеличаване на дефицита, държавния дълг и бюджетните разходи. Според него е необходимо да бъде променена посоката на развитие, за да се създадат условия за устойчив икономически растеж. Като проблеми той открои още неблагоприятното съотношение между внос и износ и спада в промишленото производство, продължаващ вече четвърта година.
“Какво е Бюджет 2027? Ще ви отговоря много просто – това е тежък камион с отказани спирачки, който лети надолу по склона към пропастта и ние трябва да го спрем“, заяви премиерът, описвайки предизвикателствата пред правителството.
Радев посочи, че сред основните приоритети са стабилизирането на публичните финанси, увеличаването на доходите, подкрепата за семействата и инвестициите в инфраструктурата.
По-високи заплати и пенсии
Пенсиите се предвижда да бъдат увеличени със 7,8% през 2027 г., а минималната работна заплата да нарасне с 6,4%.
Заплатите на учителите ще бъдат повишени със 7,5%, а възнагражденията в държавната администрация – с 5%. Увеличението за администрацията няма да обхваща Министерството на отбраната, МВР, специалните служби, магистратите, депутатите, министрите и заместник-министрите, началниците на кабинети, както и ръководствата на комисиите и регулаторните органи.
Предвижда се и увеличение на ваучерите за храна с 98 евро, като необлагаемият им размер ще бъде до 102 евро. Правителството планира също намаляване на екотаксите.
Повече средства за социална подкрепа
За социално подпомагане в бюджета са заложени 2,357 млрд. евро, което представлява увеличение с 245,3 млн. евро спрямо 2026 г.
Промени се предвиждат и при обезщетенията за безработица. Минималното дневно обезщетение ще нарасне от 9,21 на 13 евро, а максималното – от 54,78 на 60,76 евро.
Обезщетението за отглеждане на дете до навършване на две години се увеличава от 398 на 450 евро месечно. Майките, които се върнат на работа преди детето да навърши две години, ще могат да получават 75% от обезщетението вместо досегашните 50%, наред с трудовото си възнаграждение.
Предвижда се линията на бедност да се повиши от 390 на 443 евро. Значително повече средства са планирани и за подпомагане на домакинствата за отопление – от досегашните 55 млн. евро сумата ще нарасне на 132,6 млн. евро.
Проектобюджетът включва още увеличение на детските надбавки, почти двойно повишаване на данъчните облекчения за деца с увреждания и нови възможности за данъчни облекчения за разходи за спорт, образование и здравеопазване на децата.
Повече подкрепа за ученици, студенти и млади лекари
По-високи стипендии и допълнителни средства за образование и професионално развитие са предвидени за младите хора.
Стипендиите на учениците ще бъдат увеличени с 20%, а тези на докторантите – с 12,6%. Подкрепата за социално-битовите разходи на студентите ще нарасне с 12%.
За възнагражденията на младите лекари специализанти са предвидени допълнителни 30 млн. евро. Още 50 млн. евро ще бъдат насочени към Националната детска болница.
В образователната инфраструктура също са планирани инвестиции. За изграждане на физкултурни салони и спортни площадки са предвидени 22,8 млн. евро, а за строителство и ремонт на студентски общежития, детски градини, ясли и училища – 45 млн. евро.
Допълнителни 10 млн. евро ще бъдат насочени към средното професионално и техническо образование.
Над 5000 съкратени щатни бройки в администрацията
Една от най-съществените промени в проектобюджета е оптимизирането на държавната администрация. Предвижда се съкращаване на 5042 щатни бройки в централната администрация, като най-голямо намаление е заложено в МВР.
Там ще бъдат съкратени 1928 щатни бройки. В Министерството на земеделието намалението ще бъде със 757, в регионалното министерство – с 452, а в Министерството на здравеопазването – с 440 щатни бройки.
Предвижда се административните структури да бъдат намалени от 260 на 220, а ръководните длъжности – от 1868 на 1723.
Промени са заложени и в държавните предприятия, където персоналът трябва да бъде намален с 2458 души. Заплатите на членовете на управителните бордове ще бъдат редуцирани с до 40%, а броят на членовете им ще бъде намален от петима на трима. Одитните комитети, които не са задължителни, ще бъдат премахнати.
При представянето на бюджета Румен Радев коментира, че числеността на централната администрация нараства от 2016 г. насам, и постави въпроса защо досега не са предприети по-сериозни действия за ограничаване на този процес.
Близо 3 млрд. евро за отбрана
За отбраната през 2027 г. са предвидени 2,987 млрд. евро, което е с 418,4 млн. евро повече спрямо настоящата година. Сумата представлява 2,23% от брутния вътрешен продукт.
Сред планираните инвестиции са вторият етап от доставката на изтребителите F-16 Block 70, придобиването на самоходни гаубици с калибър 155 мм, дронове и системи за защита от безпилотни летателни апарати.
Предвидени са още нов многофункционален патрулен кораб за Военноморските сили и 3D радари.
Стимули за бизнеса и привличане на инвестиции
Проектобюджетът предвижда промени и в условията за развитие на бизнеса. Прагът за задължителна регистрация по ДДС се предлага да бъде увеличен до 60 хил. евро.
За насърчаване на инвестициите са предвидени 60 млн. евро, а за развитие на индустриални зони и паркове – допълнителни 51 млн. евро.
Променят се и критериите за определяне на приоритетни инвестиционни проекти, така че повече компании да могат да се възползват от съответната подкрепа. Минималният праг за инвестицията се намалява от 25 на 15 млн. евро, а изискването за разкриване на нови работни места – от 100 на 40.
Още 10 млн. евро са предвидени за партньорства с международни институции в областта на публично-частните партньорства.
Инвестиции в инфраструктура и национална сигурност
В бюджета са заложени средства за изграждане и модернизация на магистрали и пътища, ключови железопътни участъци, ВиК мрежи и язовири с национално значение.
Предвижда се модернизация на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа “Чаира“, както и продължаване на проекта за изграждане на седми и осми блок на АЕЦ “Козлодуй“.
За ускорено проектиране на нови магистрали чрез механизма на публично-частното партньорство са предвидени допълнителни 65 млн. евро.
Сред мерките за подобряване на сигурността и реакцията при извънредни ситуации е закупуването на шест нови противопожарни самолета, специализиран кораб за спасителни операции и тежки спасителни автомобили за оказване на помощ при пътнотранспортни произшествия.
Планира се създаването на Национален център за контрол и безопасност на пътя, както и въвеждането на дигитално наблюдение на нивата на язовирите. Предвидено е изграждането на оперативни бази за системата за спешна медицинска помощ по въздух (ХЕМС).
Трансформация към икономика на знанието
Сред дългосрочните амбиции на правителството е промяна в структурата на българската икономика. Целта е тя постепенно да се ориентира към икономика на знанието, с по-висока производителност и производства с висока добавена стойност.
За постигането на тази цел кабинетът планира да насърчава привличането на стратегически инвестиции, като поставя акцент върху транспортната инфраструктура и логистиката, отбранителната индустрия, науката и космическите технологии.
Сред приоритетите е и превръщането на България във високотехнологичен център чрез привличане на инвестиции в гигафабрики за изкуствен интелект. Предвижда се тези проекти да бъдат свързани със стабилна енергийна мрежа, възобновяеми енергийни източници и системи за съхранение на енергия чрез батерии.
Според прогнозите, представени при обсъждането на бюджета, преките чуждестранни инвестиции, които отбелязаха рязък спад през 2024 г., трябва отново да започнат да нарастват. Очакванията са до 2028 г. те да надхвърлят нивата от 2022 и 2023 г.
Целта е дефицитът да падне под 3%
Сред основните финансови цели на правителството е намаляване на бюджетния дефицит под 3% през 2028–2029 г. Предвижда се също публичните разходи да бъдат ограничени до под 40% от брутния вътрешен продукт.
При представянето на проекта Румен Радев подчерта, че правителството ще премине през всички предвидени в закона процедури, без да пропуска нито един етап. Той заяви, че е важно бюджетът да бъде обсъден открито с гражданите, работодателските организации, синдикатите, студентите и преподавателите.
Изборът на УНСС за представянето не е случаен, посочи премиерът, като открои ролята на университета като утвърдено средище на икономическо и финансово образование, подготвило поколения специалисти и управленски кадри.
Представеният проектобюджет очертава намеренията на правителството да съчетае ограничаването на публичните разходи с повишаване на доходите, разширяване на социалната подкрепа и мащабни инвестиции в ключови сектори. Предстои предложените параметри да преминат през законовата процедура по обсъждане и приемане.
Снимки: Бг нес
