Двете големи промени – преизчисляване (и скок) на данъчните оценки на имотите и въвеждането на новата такса “Смет“ на принципа “замърсителят плаща“ влизат в сила от 1 януари 2027 г. с държавния бюджет.
Увеличението на базисните данъчни оценки с 30% е директно заложено от Министерството на финансите като приходна мярка в макрорамката на държавния бюджет за 2027 година (чрез преходни промени в Закона за местните данъци и такси). Целта на финансовото министерство е чрез по-високите оценки общините да съберат повече собствени приходи от основния данък сгради, за да се намали тежестта им върху централния държавен бюджет, пише БГНЕС.
Държавата е поела ангажимент, че старият модел на такса “Смет“, (при който таксата се изчисляваше като процент от данъчната оценка) спира да действа в края на 2026 г. От 1 януари 2027 г. общините са задължени по закон да преминат към новия модел. В момента кметовете и общинските съвети трябва да калкулират разходите си и да изготвят своите местни план-сметки за чистотата за 2027 г. именно на база новите правила (например определяйки колко ще струва таксата на човек).
Така още с настъпването на 2027 г. домакинствата ще усетят едновременно удара и от двете реформи: по-висок данък сгради (заради новите оценки) и изцяло нова сметка за боклука (на база брой живеещи хора или реално изхвърлен отпадък).
Обаче, амбициозната правителствена реформа за въвеждане на принципа “замърсителят плаща“ при събирането на битовите отпадъци е напът да предизвика безпрецедентен колапс в местното самоуправление. Вместо да донесе справедливост за гражданите, новата методика за изчисляване на такса “Смет“ се превръща в административна гилотина, която буквално блокира финансовото планиране на общините. Липсата на техническа, софтуерна и организационна готовност изправя кметовете пред невъзможност да съставят бюджетите си, заплашвайки да парализира основните жизнени функции на градовете.
В основата на този задаващ се блокаж стои пълният хаос с данните и невъзможността на държавните институции да ги синхронизират. За да заработи новият модел, базиран на количество изхвърлен боклук или на брой реални обитатели в жилището, общинските администрации се нуждаят от мигновена и безпроблемна интеграция между системите на ЕСГРАОН, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и службите за местни данъци. Към момента такъв работещ дигитален мост просто не съществува. От Националното сдружение на общините в Република България непрекъснато алармират, че този технически и правен вакуум връзва ръцете на местната власт. Без ясна, тествана и работеща формула за изчисляване на един от най-важните си приходоизточници, общините са поставени в ситуация на пълен бюджетен пат, при който не могат да планират нито капиталовите си разходи, нито дори текущата си издръжка.
БГНЕС вече писа за странен казус, в който община праща писмо на човек, който над 15 години не е собственик на имот в София.
Този административен хаос създава огромен риск от драстичен срив в събираемостта на данъците, който може да фалира чистотата на големите градове. Столична община е най-яркият пример за мащабите на проблема. Досегашната система, базирана на данъчните оценки, осигуряваше на София висока и стабилна събираемост, гарантираща стотици милиони евро в местната хазна. Преминаването към таксуване на база “брой обитатели“ обаче ще сблъска администрацията с нерешимия ребус на хилядите нерегистрирани наематели и скрити жители. Невъзможността общината да установи кой реално живее в огромна част от столичните апартаменти ще отвори гигантска финансова дупка. Липсата на постъпления буквално ще блокира сметопочистващите фирми и ще постави под риск хигиената на милионния град.
Докато кметовете се опитват да спасят бюджетите си от хаоса с отпадъците, държавата допълнително нажежава обстановката с драстични промени в Закона за местните данъци и такси, заложени в макрорамката на Бюджет 2027. Приетите текстове предвиждат безпрецедентен скок на базисните данъчни оценки на имотите – с 30% през 2027 година, с нови 35% през 2028 година и още 35% през 2029 година. Макар мотивът на финансовото министерство да е, че тези оценки изостават драстично от пазарните реалности и актуализацията им ще налее спасителни 73.4 милиона евро допълнителни приходи в общините още през първата година, тази мярка не решава проблема с такса “Смет“. Напротив, макар изрично да е записано, че новите оценки няма да важат за боклука, те ще изстрелят двойно нагоре основния данък сгради в рамките на три години, като през 2029 г. данъкът върху недвижимите имоти ще достигне 100% повишение спрямо сегашните суми.
Така местната власт се оказва в тупик - от една страна, общините са изправени пред гнева на гражданите, които ще трябва да понесат тежък финансов удар от скока на данък сгради и евентуалното преизчисляване на сметта за многочленните семейства. От друга страна, заради липсата на държавна инфраструктура за прилагане на принципа “замърсителят плаща“, местните бюджети остават напълно блокирани.



--800.webp)
--800.webp)

--800.webp)






