Българската православна църква загуби един от своите дългогодишни архиереи. Ловчанският митрополит Гавриил е починал тази сутрин, 22 ноември, след тежко боледуване. Тъжната вест беше съобщена от Ловчанската епархия.
“С дълбоко прискърбие съобщаваме, че тази сутрин, 22 ноември 2026 г., се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. Бог да го прости и упокои в Царството Небесно“, се казва в съобщението на епархията.
На 4 ноември владиката беше приет за лечение във Военномедицинската академия в София с диагноза остър панкреатит. Впоследствие състоянието му се усложни и той беше поставен в изкуствена кома.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в София със светското име Цветан Методиев Динев. Детството си прекарва в Чехословакия, където семейството му живее от 1953 до 1966 г. След завръщането си в България завършва Висшия институт по архитектура и строителство през 1973 г.
Пътят му към духовното служение започва още през студентските години. Тогава се запознава с епископ Партений Левкийски, който става негов духовен наставник и изповедник. През 1973 г. Цветан Динев се установява в Клисурския манастир “Света Петка“ край Банкя и посвещава живота си на православната вяра.
На 27 декември 1979 г. приема монашеско пострижение с името Гавриил. През следващата година е ръкоположен за йеродякон, а впоследствие и за йеромонах. През 1980 г. е назначен и за игумен на Клисурския манастир.
През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария, след което специализира богословие в Московската духовна академия. Две години по-късно защитава докторска дисертация на тема “Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век“ и е възведен в архимандритско достойнство.
От септември 1986 г. до 1991 г. митрополит Гавриил е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. По време на служението си там работи за обновяването на църковния комплекс, изграждането на нова сграда и параклис, както и за реставрацията на храмовите икони.
След завръщането си в България през 1991 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а от 1994 г. отново поема игуменството на Клисурския манастир “Света Петка“.
По време на църковния разкол подкрепя запазването на единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е ръкоположен за епископ с титлата “Макариополски“ и става викарий на Софийския митрополит.
На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит, а седмица по-късно изборът му е канонически утвърден.
През следващите години заема редица отговорни позиции в Българската православна църква. През 2007 г. оглавява Работната група по въпросите на религиозното образование към Светия синод. От 2009 г. ръководи Върховния църковен съвет, а през 2011 г. поема и Културно-просветния отдел на Синода.
Признание за приноса му към духовния живот на Ловеч идва и от местната общност. На 26 март 2015 г. митрополит Гавриил е удостоен със званието “Почетен гражданин на Ловеч“ за заслугите си към духовното развитие и израстването на града.

--900.webp)











