-
Пчеларството ни е в криза. Не само заради украинския мед, но и заради високата смъртност, каза доц. д-р Пламен Христов
Високата смъртност при пчелите и масовият внос на чуждестранен мед бяха основните проблеми, които пчелари разискваха в Кюстендил на семинара „Основни дейности по подготовка на пчелина за зазимяване и иззимяване”. Той бе организиран от Национална служба за съвети в земеделието -Териториален областен офис – Кюстендил и Селскостопанска академия-Институт по животновъдни науки – Костинброд. „Пчеларството ни е в криза. Не само заради украинския мед, не само заради този, който се канят да внесат от Латинска Америка, което автоматично ще удари нашето пчеларство, най-вече българското. Пчеларството е в криза и по здравословни причини. В пчеларството съществува много висока смъртност. На някои пчелари лятото им умират повече пчели отколкото през зимата. Дали и доколко това се дължи конкретно само на вароатозен акар, дали това е свързано с нозематозата, която напоследък в последното десетилетие върлува. Дали комбинация на тези двете с някакви вирусно заболяване, науката не дава категоричен отговор. И когато липсва научно мнение, пчеларите започват – кой слага йодова тинктура, кой слага тинктура, някой вари чай, вари дъбови кори в стремежа си да търсят изход от ситуацията. Но фактът си е факт – в края на сезона семейства, които са се развивали отлично, дали са много мед и всички благоприятни условия да се развиват по-нататък, просто загиват. Проблемът, който се е задал, тлее все още в съзнанието на пчеларите. Не всички от пчеларите споделят по този въпрос, защото, общо взето, битува мнението – абе ти не си кадърен, при моя пчелин няма такова нещо. Счита се, че 10% смъртност през зимата е допустима. През миналата година имаше значителна смъртност. Една от възможните причини е, че имаше късно пило, което изсмуква жизнените сили и енергията на пчелите преди настъпването на зимата, а след това появяването на ранното пило, което действа в една посока с късното пило. Това нещо при късната пролет заедно със заболяванията допринасят за смъртността”, заяви доц. д-р Пламен Христов.
Той обясни и че най-важното при зазимяването на кошерите е да има около 2 кг мед в кошера и пчелинът да бъде здрав, разбира се. Медът трябва да бъде разположен вертикално над гнездото. През зимата трябва да се прецени и кога трябва да се правят спасителни подхранвания.
Пчеларите от Кюстендилско са доволни от добива на мед през тази година, като повечето от тях са имали между 20 до 25 кг мед на кошер. По време на срещата бяха представени възможности за подпомагане на земеделските стопани по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020. Програмата, която бе представена, е 4.2.2 – Инвестиции в преработка и маркетинг на земеделската продукция. Пчеларите също могат да кандидатстват, тъй като те са приоритетен сектор. Може да се кандидатства да се закупят или изградят сгради, да се купят нови машини за преработка, купуване на софтуер, лицензи и разрешителни.
„По подмярката могат да кандидатстват малки земеделски стопанства с икономически размер в границите от 6000 до 2999 евро, които са регистрирани земеделски стопани, съгласно изискванията на наредба 3 и са регистрирани по Търговския закон също така. Допустими са кандидати, които са получили минимум 33% доход от земеделска дейност за предходната година спрямо годината на кандидатстване“, каза Ивона Новакова – експерт в Национална служба за съвети в земеделието, Териториален областен офис – Кюстендил.
Кандидатстването може да стане до 23 декември, като от Националната служба за съвети в земеделието могат напълно безплатно да подготвят документите./ Дарик
