ТЕЦ „Бобов дол” инвестира в собствен фотоволтаичен парк и в производство на зелен водород
ТЕЦ „Бобов дол” стартира работа през 70-те години и поради множество фактори, сред които промяна в характеристиките на въглищата и изискванията на ЕС за намаляване на вредните емисии, централата е принудена да разработи стратегия с мерки за диверсификация на горивната база, с което да се намалят концентрациите на вредни вещества в изпусканите в атмосферата газове. В свое интервю изпълнителният директор на ТЕЦ „Бобов дол” инж. Спасов съобщи впечатляващите параметри на новите проекти на централата. По думите на изпълнителния директор, освен че ще произвеждат енергия от природен газ и биомаса, планират да произвеждат зелен водород от собствен фотоволтаичен парк, който ще е ситуиран не къде да е, а върху бивш сгуроотвал. Изненадващ е и стартиралият проект за рекултивация на стари участъци от въглищни мини в Югозападна България чрез засаждане на бързорастящи култури, които ще бъдат използвани за гориво, осигуряващо нисковъглеродно производство на енергия в ТЕЦ „Бобов дол”. Централата стартира мащабна програма за въвеждане на нискоемисионни горива, съчетана с изграждане на нови мощности за високоефективно електро- и топлопроизводство, които са съсредоточени върху производството на енергия от слама, природен газ, зелен водород и посредством изключително модерна технология, използвана в специално проектирана инсталация. В нея посредством химична реакция на водна пара местни суровини ще се разграждат термично и ще спомагат за екологичното производство на енергия. „Процесът на термично разграждане на суровини, съдържащи въглеводороди, е напълно безвреден. Участници са въздух, водна пара, смес от пари, газове. В инсталацията ще имитираме нискокислородна среда посредством газификационни горелки и чрез подаване на пара суровината ще се разлага“, каза инж. Спасов.
Инсталацията ще използва местно твърдо гориво като отпадна биомаса от растениевъдството и дърводобива и въглища. „Половината от състава на сламата е хемицелулоза, около 30% е целулоза, около 24% лигнин. По време на реакцията първо се разгражда хемицелулозата, после целулозата. Разграждането на целулозата става при температура от 300 градуса, при която се отделят основно киселини и водни пари, а не газове, както при горенето на въглища. А при въглищата температура е над 750 градуса. Процесът е напълно безвреден. Осъществяват се химични реакции, при които се отделя топлина за сметка на пиролизните продукти и ограниченото количество кислород, подавано във въздуха“, каза инж. Спасов. Инж. Спасов каза, че се очаква проектът да се финализира до края на годината и обясни, че в резултат на термолитичното разлагане на въглеводородите по време на процеса се постига намаляване на дела на въглерода във входящата топлина на горивата и същевременно увеличаване на дела на водорода. „Не мога да не спомена, че процесът води до намаляване на емисиите на парникови газове и серни окиси, редуцира се и пепелният остатък от горенето, както и прахът в димните газове. Това са и основните ни цели при реализирането на всички нови проекти“, каза инж. Спасов. Директорът разказа и че производството на зелен водород, което е предмет на друг техен проект, по план ще се добива чрез електролиза на вода. Необходимата електрическа енергия ще се осигурява от новоизграден фотоволтаичен парк на територията на бившия сгуроотвал „Сухо дере“. „Реализирането на инвестиционните намерения ще гарантира свободен от въглеродни емисии водород и емисионен фактор съгласно утвърдените референтни стойности според Зеления пакт на Европейския съюз“, каза инж. Спасов.
