Тя произхожда от един от най-видните и авторитетни дупнишки родове
Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
На 29 април 2022 г. (петък) почина видната дупничанка и изтъкната оперна певица Донка Шишманова. С основание тя е определяна като една от най-ярките звезди на Музикалния театър „Стефан Македонски” и царицата на българската оперета. Това са думи на признателност на директора на ДМТ проф. Светозар Донев в приветствието до н. а. Донка Шишманова по повод 40-годишната й творческа сценична дейност. По този повод тя е получила редица приветствени адреси от най-отговорни български институции. На 12 януари 1999 г. вицепрезидентът на Република България Тодор Кавалджиев в приветствен адрес изразява своето и възхищението на публиката от блестящата артистична кариера на Донка Шишманова. В него се подчертава: „Във Вашата блестяща артистична кариера Вие изиграхте най-хубавите централни роли от българския и световния оперетен репертоар. Възхитената публика за дълго ще запомни прекрасните изпълнения на ролите Ви от: „Царицата на чардаша”, „Страната на усмивките”, „ Графиня Марица”, „Хубавата Елена”, „Младостта на маестрото”, „Прилепът” и още много, много други, с които Вие завинаги ще останете в летописа и творческата биография на нашия музикален театър. През изминалите години Вие бяхте не само в центъра на музикалния живот на столичния град, но и един от стълбовете на Държавния музикален театър.”. Националният център за музика и танц при Министерството на културата в приветствения си адрес също подчертава качествата, ролята и мястото на Донка Шишманова в оперетното изкуство на България. Национален граждански форум „Българка”, на 12.01.1999 г. в приветствения си адрес изразява възхищението си от 40-годишната сценична дейност на Донка Шишманова.
Дупничани произнасят името на Донка Шишманова с обич и възхищение от нейните неповторими качества на оперетна, мила и чаровна актриса. Тя е родена на 14.04.1934 г. в гр. Дупница и произхожда от един от най-видните и авторитетни дупнишки родове. Баща й Шишман Иванов Мишов е роден на 06.08.1897 г. в гр. Дупница, в семейството на търговеца Иван и Пена Мишови. Те са имали 4 деца: Славе, Никола, Шишман и Цвета. Шишман Мишов е завършил френски колеж в гр. Солун, взел е участие в Първата световна война и през 1920 г. в съдружие с брат си Никола Мишов започват търговия на железарски материали. Дупничани са запомнили техния магазин, носещ името „Стомана”. Шишман Иванов Мишов се е оженил за Райна Стоименова Лазова, родена на 15.01.1903 г. в гр. Радомир, дъщеря на известен търговец, починала на 25.10.1981 г. в гр. Дупница. Шишман Мишов е запомнен от дупничани като природно интелигентен човек с буден и предприемчив ум, честен, трудолюбив и щедър човек. Помагал е на много работливи и предприемчиви хора да успеят в живота. Като запален турист, активно е участвал в строежа на х. „Скакавица” в Рила планина през 1920 г. Участвал е като актьор в Театралната трупа „Пробуда”, ръководена от талантливия и всеотдаен театрален деец Станислав Казаков. Шишман Мишов е бил активен ловец и деятел на Ловното дружество „Сокол”. Взел е активно участие при построяването на Ловния дом. Бил е черковен настоятел и касиер на църквата „Свети Георги Победоносец”. От 1924 до 1938 г. Шишман Мишов е наел за общ работник дупничанинаСадрия Митов и е предоставил на него и семейството му къщата до склада на магазина. Шишман Мишов е полагал грижи за цялото семейство и го ограмотява. През м. септември 1937 г. той участва в изграждането на Граждански комитет за развитието на гр. Дупница. На 1 юни 1937 г. (неделя) в гр. Дупница са проведени избори за членове на Софийската търговско-индустриална камара. Стопанските дейци, търговците и занаятчиите избират за свои представители следните видни дупничани: Шишман Иванов Мишов – търговец, Александър Илиев Огненски – тютюнев техник, Стефан Дачин и Борис Клинчев – индустриалци. (В-к „Светлина”, бр. 22 от 07.06.1937 г.)
През целия си живот Райна и Шишман Мишови са помагали на хората, за което са били дълбоко почитани и уважавани. Райна Мишова е завършила Търговска гимназия в гр. София, била е домакиня и е вземала дейно участие в културния живот на гр. Дупница. Тя е една от основателките на Девическото занаятчийско училище, създадено през 1924 г. в гр. Дупница. Занимавала се е активно и с благотворителна дейност. Райна и Шишман Мишови имат три деца: Евгени, роден на 27.02.1927 г. в гр. Дупница; Пенка, родена 28.03.1929 г. и Донка. Тя е имала щастливо детство, свирила е на пиано и е пеела винаги и навсякъде.
По настояване на управляващата върхушка на 19.11.1940 г. 48 видни търговци от гр. Дупница, изпращат до министъра на Вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски, копие до председателя на Народното събрание и до Централното ръководство на Общия съюз на българските търговци (Българския търговски съюз), телеграма със следното съдържание: „Търговците на гр. Дупница посрещат Закона за защита на нацията с доволство. Желаем неговото гласуване час по-скоро. Изпълнението в смисъл да отговаря напълно на интересите на нацията ни”. Сред 48-те видни дупнишки търговци стоят и имената на братята Шишман и Никола Мишови. (Централен държавен архив, фонд 173к, опис 6, архивна единица 1087, лист 133-136.)
По този повод всички подписали тази телеграма са подложени на репресии след 09.09.1944 г. в гр. Дупница. Никола Иванов Мишов, роден 1895 г., е пребиван от бой в Тютюневия склад „Метоха”, разболява се и умира на 05.08.1947 г. Същата съдба е имал и брат му Шишман Иванов Мишов, който в резултат от духовния и физически тормоз е заболял от рак и е починал на 03.06.1948 г. Дъщеря му Донка Шишманова е принудена да прекъсне обучението си във френския колеж в гр. Пловдив, поради липса на средства след смъртта на баща й. Продължила е образованието си в Дупнишката гимназия, където е учила от 1948 од 1951 г. По-голямата й сестра Пенка, е завършила френския колеж в гр. Пловдив, но по политически причини не й е разрешено да следва висше образование. Семейството е оцеляло благодарение на силната и енергична Райна Мишова, която като майка не се е огънала пред живота, а стоически е понасяла множеството обиски, тормоз по всевъзможен начин и конфискуване на стоката от магазина.
Донка Шишманова е продължила да пее в хорове и агитки като гимназистка. За да спечели малко пари вечерно време е свирила на пиано в оркестъра на самодейната оперета към читалището. Учителят по музика Георги Попов е видял в нея таланта на бъдеща оперетна певица и е започнал да я учи да пее. При едно гостуване на Софийската опера с постановката „Севилският бръснар”, Георги Попов е завел Донка Шишманова при диригента Атанас Маргаритов и Илия Йосифов. Двамата много са харесали младото дарование и са предложили на Донка Шишманова да я вземат за стажантка в операта и да й осигурят стипендия за следване в Държавната консерватория. Майка й Райна Мишова е завела Донка при известни музикални педагози и професори в гр. София и е потърсила от тях съвет за бъдещото й развитие. Натежало е мнението, че е още много млада и че трябва да завърши първо гимназия, за да укрепне гласа й. Преди да завърши ХІ клас Донка Шишманова е изключена от Съюза на народната младеж, по-късно ДКМС. По политически причини не й е издадена ОФ-бележка за политическа благонадеждност и тя не е могла да постъпи във висше учебно заведение. По съвет на будни дупничани майка й е написала писмо до Вълко Червенков, председател на БКП и министър-председател. Изпратен е човек от София в гр. Дупница, да направи анкета и е установил, че всички доноси по адрес на баща й Шишман Иванов Мишов са измислици и клевети. От 1952 до 1958 г. Донка Шишманова е следвала в Държавната консерватория, вокален факултет, специалност „пеене” в класа на проф. Петър Рашев. Брат й Евгени Мишов я подпомага финансово, за да завърши следването си. От м. юни 1958 до 1962 г. Донка Шишманова е певица в операта в гр. Варна. Доносите от гр. Дупница не са закъсняли и тя е трябвало да дава обяснение пред партийните функционери от Варненската опера. На базата на анкета Донка Шишманова е получила документ, който винаги е носила със себе си, оспорващ клеветите в досието й. Най-голямото щастие за нея е, че е надарена с безспорен певчески талант и е успяла да се докаже. Във Варненската опера е участвала в изпълнението на: „Кармен”, „Бохеми”, „Травиата”, „Албена”, „Тихият Дон”, „Годеж в манастира”, „Цигански барон” и „Прилепът”.
От 01.01.1963 г. Донка Шишманова постъпва в Държавния музикален театър „Стефан Македонски” в гр. София. Тя е изпяла и изиграла всички героини от класическия репертоар, много мюзикъли и български оперети. Бързо е станала любимка на публиката, а тайната на успеха й са били строгата дисциплина и упоритост в работата. Участвала е в редица гастроли в чужбина: Чехия, Полща, СССР, ГДР, Алжир, Тунис, Гърция, Румъния и Югославия. От родния си град Дупница Донка Шишманова Мишова е получила много огорчения и се е заклела да се върне в него, когато успее. На 23 май 1977 г. с Указ № 800 на Държавния съвет на НРБ за нейните заслуги в областта на музикалното изкуство, тя е удостоена с високото звание „Заслужил артист”. На 23 май 1986 г. Донка Шишманова е удостоена с най-високото почетно звание „Народен артист” с Указ № 1770 на Държавния съвет на НРБ. Носител е на ордените: „Кирил и Методий” и „Червено знаме на труда” с Указ № 1142 от 13.05.1984 г.
В Музикалния театър е участвала в оперетите на Жак Офенбах: „Хубавата Елена”, „Рицарят Синята брада”, „Орфей в ада”, „Перикула” и „ЖустинаФавар”. Великолепни изпълнения е имала в оперетите: „Царицата на чардаша” и „Графиня Марица” от ИмреКалман. Участвала е в четири оперети на Франц Лехар: „Страната на усмивките”, „Веселата вдовица”, „Граф фон Люксембург” и „Паганини”. Донка Шишманова е имала блестящи изпълнения в оперетите на Йохан Щраус: ”Прилепът” – 5 пъти; „Виенска кръв”; „Цигански барон”, „Една нощ във Венеция”. Талантливата певица е имала незабравими изпълнения и в още 14 оперети от български и чужди автори.
Донка Шишманова е взела участие в първите Майски празници на културата в гр. Станке Димитров (Дупница), проведени от 11 до 14 май 1978 г. Общинският вестник „Дупнишка комуна” в бр. 20 от 20.05.1978 г. е публикувал интервю със з. а. Донка Шишманова. Много мило и откровено тя е споделила: „Това е нещо прекрасно, нещо възхитително. Това е една чудесна инициатива. Просто ми беше мъчно, че един такъв град като нашия, с толкова дълбоки традиции в областта на хоровото изкуство, музиката, театъра си, нямаше културни празници. Сега изпитвам гордост и пях с голямо вълнение, от сърце и душа. Благодаря на организаторите, че ме поканиха да участвам в първите Майски празници на културата. В бъдеще тази традиция би могла да се обогати, да се внесе нещо ново и оригинално. Например да се покани за гастрол някой театър или нещо друго. Но това трябва предварително добре да се обмисли”. Под интервюто вестникът е публикувал снимка на дуетното изпълнение на з. а. Донка Шишманова и АронАронов. През м. декември 1982 г. Донка Шишманова е направила запис в Първо студио на Радио София, на арии из оперетите: „Страната на усмивките”, „Орфей в ада”, „Хубавата Елена”, „Роз Мари”, „Граф фон Люксембург” и „Веселата вдовица”. На лицевата страна на опаковката на грамофонната плоча е изписано нейното име, а на гърба на български и английски език са посочени нейните успехи като оперетна изпълнителка.
Донка Шишманова и съпругът й архитект Никола Славов Антонов (28.02.1930 г., Виена – 06.09.1990 г.) имат двама сина: Шишман и Слав – висшисти. Донка Шишманова е безкрайно признателна на своя брат Евгени Шишманов Мишов. Той е роден на 27.02.1927 г. в гр. Дупница, където е завършил средното си образование. В Дупнишката гимназия от 1941 до 1944 г. е членувал в Държавната казионна младежка организация „Бранник”, а през 1946 г. е бригадир на строежа на жп линията Перник – Волуяк. През 1949 г. е завършил курсовете по електротехника в гр. Радомир, а от 1950 до 1953 г. отбива военната си служба като трудовак. Три години е осветител в студия за документални филми, през 1957 г. е монтажник на ескалатори и асансьори в ЦУМ, а след това до 1964 г. работи в Завода за асансьори в гр. София. През 1960 и 1969 г. Евгени Мишов е специализирал като асансьорен техник в ГДР, от 1986 г. е пенсионер. (По сведения на Донка Шишманова и брат й Евгени Мишов от 22.02.2000 г., записани от Иван Хаджийски в гр. София.)
