Политици от десни партии и граждани за поредна година почетоха жертвите на комунистическия режим в Дупница на 1 февруари. На паметнатаплоча край квартал „Аракчийски мост“, където е имало концлагер, венци и цветя поднесоха активисти на местните структури на КОД, СДС, ГЕРБ, граждани.
„В международния ден за почитане на жертвите на комунистическите режими се събираме на това място, за да отдадем почитта си към хората, които са били въдворявани, пресирани, преследвани, убивани, гонени. Събираме се тук, защото тук се е намирало т. нар. трудовоизправително селище – Дупница, в което през 1945 г. са били въдворени 1 600 наши сънародници. Сред тях са българският класик Димитър Талев, каза в словото си председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов. Георги Вазов – син на героя от Дойран Владимир Вазов и племенник на Иван Вазов, Марко Рясков – министър на финансите е управител на БНБ и още много граждани, интелектуалци, анархисти, хора от различни прослойки, преследвани само и единствено защото са имали виждания, различни от тогава властващите. И ние, ако сме демократично общество, ако сме демократични хора, трябва да пазим паметта за тези събития и да я предаваме на нашите наследници, защото тези събития не бива да се повтарят никога повече в нашето общество. Не бива хора да бъдат преследвани заради политически, верски, етнически, каквито и да било други различия. Ние открехнахме истината за тези събития, поставяйки този паметен знак, а господин Лазар Ильов написа книга „Дупнишкият концлагер“, която издадохме преди 1 година.
Още по-радостное, че съвсем наскоро госпожа Емилия Маркова издаде нейната книга „Трудово изправително селище Държавна сигурност „Дупница, 1945“, с която съживи паметта и за 22-ма дупничани, които са били тук, на това място, подложени на тежки условия за живот, на тежък труд, мизерия, болести. И най-вече въдворени против волята си и без съд и присъда. Затова ние ще продължим да се събираме тук и занапред. Ще продължим именно, за да пазим тази памет. Ние не желаем разделение на нашето общество, не желаем да отваряме стари рани, но не искаме и да се създават нови. Благодаря на всички, които сте тук, и се обръщам към цялото ни общество – нека помним, за да не повтаряме грешките от миналото“, каза председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов.
„Днес отбелязваме жертвите на комунистическия режим. На този ден преди 79 години, на 1 февруари един незаконен съд, който е в противоречие с действащата по това време Търновска конституция, постановява смъртни присъди на трима регенти, 22-ма министри, 67 народни представители, много генерали и висши офицери от армията. На този ден незабавно след постановяването на тези присъди същите са изпълнени, те не са подлежали на обжалване. Веднага са изведени и избити в покрайнините на Орландовци, на централните софийски гробища, заровени в общ гроб, без право да се сбогуват дори с близките си. В резултат на този Народен съдса избити 2 730 човека, множество са били изтезавани и умират от изтезанията и побоите. Жертвите на комунистическия режим са десетки хиляди, цветът на българската нация, интелигенция са били унищожени. Това поставя своя отпечатък и дава възможност на комунистическиярежим впоследствие да установи и утвърди своята власт така, че никой да не смее впоследствие да изразява свободно своята политическа позиция, своето мнение. И именно това е смисълът ние да помним – да почитаме загиналите, тези, които са отстоявали своите позиции, своите политически виждания, за да не се повтарят те никога повече в бъдеще“, посочи председателят на СДС в града и юрист на Общинския съвет Милен Попов.
„Историята е низ не само от хубави събития. В историята има и много мрачни страници. За Дупница една такава черна страница е съществуването на трудово изправителното селище Държавна сигурност №1 Дупница. Вече 79 години ни делят от тогава и на мен ми се иска хората да знаят за това селище, ние да помним своето минало. Защото, от друга страна, който не помни своето минало, рискува да го преживее отново. Иска ми се да сведем глави, да помълчим пред паметта на тези неизвестни иизвестни герои, които с много сила, много кураж отстояваха своите идеи и дадоха и най-ценното, което имаха, живота си“, коментира Емилия Маркова. Тя подчерта, че хората от района, въдворявани в дупнишкия концлагер,са над 20. Броят на тези лагерници е един от фактите, установен от Емилия Маркова и публикуван в нейната книга, за която писахме.
„23-ма са дупничаните, които са били въдворени. Имената на 22 – ма от тях открих в една заповед на министъра на вътрешните работи за въдворяването им в селището в Дупница. Те са от град Дупница и 6 села, включително Бобошево, Кочериново, Сапарева баня и др., като един от тях е бил освободен веднага.Това е Васил Кишкин, който е бил делегат на конференция на анархисти, както и останалите. Вследствие на надигналата се вълна от масово недоволство в защита на въдворените в лагера той е бил веднага освободен“, обясни Маркова.
Юлияна КОЛЧАКОВА
Ако имаше пак такива лагери , нямаше да сме на това дередже и да има такова беззаконие и насилие